Новият капитан на «L’Horrible» беше застанал на задната палуба. Дългия Том стоеше край него.
— Слушай, Том, забелязаха, че се измъкваме! — каза той. Том хвърли изпитателен поглед нагоре към платната, които се открояваха на нощното небе.
— Нищо няма да им помогне. Твърде късно си отвориха очите. Но, сър, откъде знаете името ми?
— Струва ми се, че капитан Кайман би трябвало да го знае. Доста много си плавал по света заедно с мене.
— С вас? Не ми се сърдете, сър, добър офицер сте, вече го забелязах за това кратко време, но не сте Кайман, аз го познавам.
— Ха, не съм, но ще бъда.
— Няма да свърши добре тази работа. Хората искат да служат само под негово ръководство, а и онзи с червения белег, искам да кажа агентът, който ни завербува, ни обеща, че Кайман е още жив и ще бъде тази вечер на палубата.
— Човекът с червения белег ли? Ти наистина ли не го позна?
— Да го позная ли?… Него?… През целия си живот не съм го виждал!
— Хиляди пъти си го виждал. Том, хиляди пъти, ти казвам, си го виждал или по-правилно си я виждал. Спомни си!
— Него?… Нея?… По дяволите, нея… нея?… Да не би… да не би да е мис Адмирал?
— Тя беше. И мислиш ли, че няма качествата да играе ролята на капитан Кайман?
Дългият отстъпи изненадано няколко крачки назад.
— Дявол да го вземе, сър — мис, исках да кажа, това е една съвършено невероятна история. Струва ми се, че са ви обесили, когато проклетите военни превзели «L’Horrible»!
— Не е съвсем така. Но слушай: тук на борда си единственият човек, който наистина познава капитана. Ще си мълчиш, че аз и агентът сме едно и също лице, и ще ги оставиш да си мислят, че съм капитан Кайман. Разбираш ли ме?
— Напълно!
— Е, а ти няма да съжаляваш за това!
— Хм, все ми е едно дали командването се поема от някой сър или от някоя мис, стига само да имаме добра плячка. Можете да разчитате на мен.
— Добре. Но я виж, светлините в пристанището и по рейда се оживиха. Готвят се да ни преследват. Ха, за два часа няма да ни виждат вече, дори и да беше бял ден.
Брадатият нареди да се вдигнат всички платна, така че наклоненият на една страна кораб зацепи вълните с удвоена бързина. После се хвана с една ръка за вантите, за да изпита напълно удоволствието, от което бе лишен толкова дълго време — да чувства под краката си този великолепен платноход.
Едва когато започна да се развиделява и присъствието му на борда не беше вече необходимо, той слезе и се отправи към каютата си. Там се намираше куфарът му. Гореше една лампа.
— Хм — усмихна се хитро на себе си, като се огледа с видимо задоволство в помещението, — Дженър не бил чак толкова загубен, колкото си мислех. Подредил се е великолепно. Но преди всичко трябва да проверя дали тайното ми скривалище, за което дори и Кайман нищо не знаеше, е все още непокътнато.
Той отмести едно огледало и натисна намиращото се зад него едва забележимо копче. Напред отскочи двойна вратичка и разкри отвор, в който се виждаха струпани различни книжа. Брадатият посегна към тях.
— Наистина всичко си е на мястото! Скривалището е добро, ще го използвам веднага!
Той извади ключ и отвори куфара. Една преградка в него съдържаше само пачки банкноти и фишеци с монети.
Той прибра парите в скривалището, затвори го и отново постави пред него огледалото. След това измъкна от куфара бельо и различни дрехи, които нареди в гардероба на каютата. После извади и онези скъпоценни навигаторски уреди, които лейтенант Дженър беше забелязал при госпожа Дьо Вулетр.
— Ако този лейтенант знаеше само защо неговата красива дама се занимава с такива «скучни» неща! Кълна се във всички светии, ударът, който направих днес, е най-големият през целия ми живот! Бих искала само да знам какво би казал капитанът, ако беше тук и…
— Ще каже браво, Клерон! — разнесе се зад гърба й и една ръка падна на рамото й.
Ужасена, тя се обърна светкавично и втренчи широко разтворените си очи в лицето на току-що споменатия капитан.
— Кай… Кай… Кайман! — заекна тя с писклив глас.
— Капитан Кайман! — кимна той със спокойна усмивка на превъзходство.
— Не е възможно! Неговият дух… неговият… неговият…
— Дрън-дрън! Да не би боцманът на «L’Horrible» да вярва в духове?
— Но как… къде… кога… как си попаднал във Фриско, а и тук на борда?
— Това «как» ще ти го обясня по-късно, но «защо» сигурно знаеш, нали?