Прекосиха Оуклънд, прехвърлиха се на отвъдния бряг и потърсиха някоя банка. Дедли-гън продаде донесените златни запаси.
— С това свършихме — обади се той. — А сега най-напред всеки ще получи полагаемата му се част! Тогава Хамърдъл направи крачка напред.
— Дали ще я получим, или не, е все едно, кърнъл, какво ще правя с тези измачкани хартийки? Не ми трябват, но сега са ти необходими на тебе. Пит Холбърс, старий Куне, какво ще кажеш ти?
— Ако мислиш, Дик, да оставим на нашия кърнъл тези книжни листчета, то аз нямам нищо против. Не ги обичам. Една тлъста меча лапа или парче сочно бизонско филе са за предпочитане. Не е ли така, Бен Кънинг?
— Съгласен съм — кимна последният. — Нито аз, нито конят ми ядат хартия, хи-хи-хи-хи! Дедли-гън ще ни я върне, когато вече няма нужда от нея.
— Благодаря ви за тази жертва и доверие — отвърна им траперът, — но все пак нали не знаем какво може да се случи. Ще ви дам сумите, които трябва да получите, и на мен ще ми останат предостатъчно пари. Ако ми потрябват още, нали сте все още тук, въпреки че по-нататък не мога да искам от вас да ме последвате и по море.
— Дали искаш, или не, е все едно, кърнъл, аз идвам с теб!
— И аз! — намеси се Холбърс.
— И аз! — извика дребният Бен.
— Това ще се реши по-късно — възпря Дедли-гън верните си приятели. — Сега нека най-напред разделим сумата!
Още в банката всеки от ловците получи полагаемото му се. После напуснаха сградата, метнаха се на конете и се отправиха към пристанището.
Освен хвърлилите котва платноходи в пристанището бяха останали само няколко тромави влекачи и товарни параходи. Всички параходи с по-лека конструкция бяха напуснали залива, за да проследят на известно разстояние военните плавателни съдове, които бяха започнали гонитбата на «L’Horrible». От военните параходи бе останал само бронираният монитор, чийто капитан се намираше все още на сушата в безсъзнание.
Дейната полиция вече беше успяла да хвърли известна светлина върху неясните нощни събития. Един жител от приземния етаж на къщата, на чийто първи етаж живееше госпожа Дьо Вулетр, бил случайно в градината, когато през нея преминали трима мъже с един куфар. Беше издирен и файтонджията, който откарал тримата до града. По собствено желание се появи и собственикът на най-отдалечената рибарска колиба, за да даде показания, че през изминалата нощ близо до жилището му били спрели няколко лодки. Наблюдавал ги тайно и видял около четиридесет мъже да се качват в лодките. Предводителят им пристигнал, придружен от още двама, които носели един куфар. Постът отговорил на подвикнатата парола «капитан Кайман».
Тези показания заедно с повсеместната мълва, че боцманът на капитан Кайман бил жена, както най-сетне и различните книжа и други доказателства, намерени в жилището на госпожа Дьо Вулетр, позволиха да се разкрие с почти пълна сигурност взаимовръзката между отделните епизоди в първоначално така неясните събития. Ловците научиха всичко това на кея от блъскащата се насам-натам тълпа, изпаднала в крайна възбуда от новината, че този някога така страшен пират бе отвлякъл военен кораб с добър екипаж от едно толкова сигурно и изключително оживено пристанище.
Кормчията огледа корабите в пристанището.
— Е? — попита Дедли-гън нетърпеливо.
— Няма нищо подходящо, само бъчви за сол и бурета за херинга, които не могат да изминат две мили и за десет месеца. А и извън пристанището…
Той замлъкна. Очевидно искаше да каже, че и извън пристанището не се вижда подходящ кораб, но острото му зрение, изглежда, бе открило нещо, което го накара да прекъсне изречението си.
— А извън пристанището… какво има там, а? — попита го
Дедли-гън.
— Хм, да не се казвам Петер Полтер, ако там далече най-отзад не се вижда малка бяла точка, която не може да бъде нищо друго освен ветрило.
— И така, тук в пристанището наистина ли няма подходящ кораб?
— Няма. Тези дървени корита се влачат като охлюви, а и да платим, пак няма да получим някое от тях: не виждате ли, че сега ги разтоварват?
— А онзи в далечината?
— Трябва да изчакаме спокойно. Може би само ще премине оттук и ще продължи, а може и да влезе в пристанището. Не се надявай много! На един военен кораб се падат тридесет търговски, а те са дяволски непригодни за преследването на пирати, дори и ако някой собственик се съгласи да ни даде кораба си под наем. Дупката, която може да получи под ватерлинията си, е много неприятна, създава големи главоболия и струва сума пари.
— И все пак ще трябва да опитаме. Това е единственият изход, който ни е останал. Колко време може да измине, докато този кораб влезе в пристанището?