— А нашите пленници?
— Ще си получат заслуженото.
— Какво ще рече това?
— Ще ги обесят, корсари не могат и да очакват нещо друго.
— Корсари ли? Но нали този Камен твърди, че бил отвлякъл «L’Horrible» само за да служи на южните щати. Няма ли да успее да се измъкне по този начин?
— Не, защото няма специално упълномощително писмо. А дори и да имаше, това не е кой да е, а капитан Кайман, който ще бъде обесен заради търговия с роби и пиратство.
— А мис Адмирал?
— И нея ще обесят, можете да бъдете спокойни. Вероятно същата участ очаква и останалите пленници, които са участвали в отвличането на «L’Horrible», защото на тях ще се гледа пак като на пирати. Едва ли ще са доволни от съдбата си така, както ще са доволни всички от новините, които нося от адмиралтейството.
— Значи новините са добри?
— Много добри. Първо, голямата сума, която беше намерена у мис Адмирал при бягството й, се обявява за наша законна плячка. Второ, ще се обяви висока награда за залавянето на «L’Horrible» заедно с капитан Кайман. И трето, ще получим отделно значителна сума като награда за победата ни над «Флорида». Сега наистина е на морското дъно, но по-късно ще бъде изваден. Ще си разделим тази сума и всеки ще получи толкова много, че…
— Но не и аз — прекъсна го Дедли-гън.
— Защо?
— Защото не взимам пари, които не са мои.
— Но те са спечелени!
— Не са. Аз бях само гост на кораба ви и наградата се пада на екипажа.
— Не бяхте гости на палубата, а се бихте редом с нас. Следователно имате дял в парите.
— Може и да е така, но няма да приема нищо. Взех си обратно ценните книжа от капитан Кайман, който ги беше задигнал от нашето скривалище. Наистина, вече беше продал един от чековете, но беше изхарчил малко от парите. И така, аз съм удовлетворен напълно. Винету пък изобщо няма да приеме нищо. А що се касае до моите храбри трапери, те също няма да се съгласят да отнемат наградата от вашия екипаж. Дори трябва само на вас да благодарим, че си получихме парите обратно. Дик Хамърдъл, я кажи, искаш ли да приемеш тази награда?
— Дали искам, или не, е все едно, но няма да приема нищо — отговори дебелият. — А ти какво ще кажеш, Пит Холбърс, старий Куне?
Дългият отговори с безразличен глас:
— Ако мислиш, Дик, че аз няма да приема тази сума, тогава нямам нищо против. Изобщо никой от нас няма да я приеме. А ако решат да ни я дадат против волята ни, тогава моята част ще я получи Питър Полтър, пък ако ще би само за да му създам настроение някой път да намине към нас в Дивия запад. Много обичам да го гледам как язди.
— Я ме оставете на мира с вашите коне! — извика кормчията. — По-скоро ще се оставя да ме смачкат и да направят от мен моряшки сухар, отколкото пак да се кача на гърба на някой такъв звяр като онзи жребец, на който долетях последния път при вас. Повече нищо не искам да ви казвам, защото онова, което бих могъл още да изрека, е по-добре да си остане недоизказано — толкова зле и мизерно се чувствах тогава.
— Не ти и трябва вече да играеш ролята на уестман — каза Уолпоул. — Споменах в адмиралтейството, че сме ти много задължени и че се държа храбро. Когато се освободи някое място, няма да те забравят, ще ти дадат служба, с която ще можеш да се гордееш.
— Наистина ли? Споменали сте пред високопоставените джентълмени за мен?
— Да.
— И ще ми дадат една такава служба?
— Обещаха ми със сигурност.
— Благодаря, сър, благодаря ви! Ще ме повишат бързо! Хей, ура, ура!
— Петер Полтер…
— Какво си се развикал толкова, стар морски вълк такъв! -прекъсна го майка Дод, която току-що се появи на вратата.
— И още питаш? — отвърна й той. — Имам си причина. Знаеш ли, скъпа майко Дод, че за големите си заслуги ще стана адмирал?!
— Адмирал ли? — засмя се тя. — Вярвам ти, защото нищо не ти липсва за това и се радвам от сърце. Но какво ще стане с новата ти професия, с която се гордееш толкова много и която обичаш от душа и сърце? Уестман, трапер, ловец на бобри…
— Мълчи! Ни дума повече, ако не искаш да се скараме завинаги! Когато се кача на кон, никога не знам накъде ще тръгне. Но когато стъпя на палубата на някой добър кораб, курсът ми е известен и нищо лошо не може да ми се случи. И така, никакъв уестман, не ми харесва тази работа и си оставам старият морски вълк, какъвто съм си бил винаги!…
Вече се беше свечерило и стана дума, че трябва да си лягат да спят. Майка Дод им беше приготвила най-хубавите стаи. Дедли-гън се поразходи още малко с племенника си из градината на странноприемницата. Обърна се към него с думите: