— Дълго се колебах, но тъй като се намирам вече на изток, нека бъде така: ще те придружа през океана.
— И ще останеш завинаги при нас, скъпи чичо, нали? Траперът поклати бавно глава.
— Щом прерията сграбчи веднъж някого, тя никога не го пуска, моето момче. Ще остана отвъд океана известно време, а после ще се върна пак при моите трапери. Саваната ни предлага безкрайните си простори за свободен живот, там ще има достатъчно място къде и да ни погребат.
Двамата бяха достигнали един от ъглите на градината, в който се издигаха няколко липи, покрити с гъста шума, когато видяха в тревата да лежи тъмна човешка фигура.
— Кой ли е тук? — продума Дедли-гън. Приближиха се.
— Кой е тук? — попита Тиме.
Човешката фигура махна одеялото, което я покриваше, и се изправи. Беше Винету.
— Вигвамът, в който спят моите бели братя, е много хубав, но синът на прерията обича свободния въздух и блясъка на звездите. Апачът ще спи върху тревата и ще се покрие с облаците на небето, както правят децата на неговия народ още от малки. Хау!