Седнали на юта, аз и Нед Ланд разговаряхме за разни неща, вгледани в това загадъчно море, дълбочините на което оставаха и досега недостъпни за човешкото око. Съвсем естествено аз насочих разговора към гигантския единорог — преценявах различните вероятности за успеха или неуспеха на експедицията. Но като видях, че Нед ме оставя да говоря, почти без да продума, направо го запитах.
— Как така, Нед — казах му, — как може да не сте убеден в съществуването на кита, който преследваме? Имате ли някакви особени основания да сте толкова недоверчив?
Преди да отговори, китоловецът ме гледа няколко мига, плесна с ръка широкото си чело, както правеше обикновено, замижа, сякаш за да се съсредоточи, и най-сетне каза:
— Имам може би много основания, господин Аронакс.
— Все пак, Нед, вие, китоловец по професия, познаващ отблизо големите морски млекопитаещи, вие, чието въображение лесно може да приеме предположението за грамадни китове, най-малко от всички би трябвало да се съмнявате в подобни неща.
— Тъкмо затова грешите, господин професоре — отговори Нед. — Че простолюдието вярва в необикновени комети, които прекосяват пространството, или в съществуването на допотопни чудовища, които населяват недрата на земното кълбо — това, както и да е; но нито астрономът, нито геологът могат да приемат подобни фантазии. Същото е и с китоловеца. Аз съм гонил много китове, пронизвал съм с харпун голям брой от тях, убил съм доста, но колкото и силни и добре приспособени за борба да са те, нито опашките, нито кучешките им зъби биха могли да пробият желязната обшивка на един пътнически параход.
— Но, Нед, известно е, че има кораби, които са били пробити от зъбите на нарвал напреко, от едната страна до другата.
— Дървени кораби, да, това е възможно — отговори канадецът — и все пак аз никога не съм видял такива. Затова, докато се докаже противното, аз твърдя, че нито кит, нито кашалот, нито единорог могат да извършат такова нещо.
— Слушайте, Нед…
— Не, господин професоре, не. Всичко друго, но това — не. Може би някой огромен спрут?14
— Още по-малко, Нед. Спрутът е мекотело, а това вече показва слабата плътност на тялото му. Дори да беше дълъг петстотин стъпки, пак би бил безвреден за параходи като „Шотландия“ и „Абрахам Линколн“, тъй като той не принадлежи към гръбначните. Трябва значи да се смятат за легенди подвизите на Кракен15 или на други чудовища от подобен род.
— Тогава, господин естествоизпитателю — поде Нед доста насмешливо, — вие значи продължавате да приемате съществуването на огромен кит?
— Да, Нед, повтарям ви го с убеждение, което се подкрепя от логиката на фактите. Вярвам, че съществува млекопитаещо, могъщо по природа, принадлежащо към гръбначните като китовете, кашалотите или делфините, снабдено със зъб, който има грамадна пробивна сила.
— Хм — рече китоловецът и поклати глава с израз на човек, който не иска да бъде убеден.
— Вижте какво, уважаеми канадецо — подех аз. — Щом подобно животно съществува, щом живее в дълбочините на океана, щом идва във водните пластове няколко мили под повърхността на морето, то без друго притежава организъм, здравината на който не може да се сравни с нищо.
— А защо трябва да има такъв организъм? — попита Нед.
— Защото, за да може да се държи в тия дълбоки пластове и да устои на тяхното налягане, е необходима неимоверна сила.
— Нима? — каза Нед, като ме гледаше с присвити очи.
— Да, и няколко цифри лесно ще ви докажат това.
— О! Цифри! — отвърна Нед. — С цифрите човек може да прави, каквото си иска!
— В сделките — да, но не и в математическите изследвания, Нед. Слушайте. Нека приемем, че налягането на една атмосфера е колкото налягането на един стълб вода, висок тридесет и две стъпки. В същност стълбът ще бъде малко по-нисък, защото става дума за морска вода, която е по-гъста от обикновената вода. Та когато се гмурнете във водата, Нед, вашето тяло ще изпитва налягане от толкова атмосфери, колкото пъти по тридесет и две стъпки има над вас, т.е. налягане от толкова килограма на всеки квадратен сантиметър повърхност от тялото. От това следва, че на триста и двадесет стъпки дълбочина това налягане е равно на десет атмосфери, на сто атмосфери — при три хиляди и двеста стъпки, на хиляда атмосфери — при тридесет и две хиляди стъпки или на около две левги и половина. Което значи, че ако можете да достигнете тая дълбочина в океана, всеки квадратен сантиметър от повърхността на тялото ви ще изпитва налягане от хиляда километра. Но, драги Нед, знаете ли колко квадратни сантиметра има повърхността на вашето тяло?