— Нямам понятие, господин Аронакс.
— Около седемнадесет хиляди.
— Толкова много ли?
— А тъй като в действителност атмосферното налягане е малко по-голямо от тежестта на един килограм върху един квадратен сантиметър, вашите седемнадесет хиляди квадратни сантиметра изпитват в тоя миг налягане от седемнадесет хиляди петстотин шестдесет и осем килограма.
— Без аз да усещам?
— Без да усещате. И ако не сте премазан от толкова силно налягане, то е, защото въздухът прониква във вътрешността на тялото ви със същото налягане. От това произлиза пълно равновесие между вътрешния и външния натиск, които се унищожават взаимно и вие ги понасяте лесно. Но във водата не е тъй.
— Да, разбирам — отговори Нед, който слушаше вече по-внимателно. — Защото водата ме обгръща, но не прониква в мене.
— Точно тъй, Нед. Та значи на тридесет и две стъпки под повърхността на морето вие ще изпитате налягане от седемнадесет хиляди петстотин шестдесет и осем килограма; на триста и двадесет стъпки — десетократно по-силно налягане или сто седемдесет и пет хиляди и шестстотин и осемдесет килограма; на три хиляди и двеста стъпки — сто пъти по-голямо налягане или милион седемстотин петдесет и шест хиляди и осемстотин килограма; на тридесет и две хиляди стъпки — хиляда пъти по-голямо налягане или седемнадесет милиона петстотин шестдесет и осем хиляди килограма: тоест вие ще бъдете направен на пита, също както ако сте минали през хидравлична машина!
— Дявол да го вземе! — рече Нед.
— Тогава, уважаеми китоловецо, ако гръбначните животни, дълги по няколкостотин метра обитават такава дълбочина, те със своята повърхност от милиони квадратни сантиметри ще понасят натиск, изчислен на милиарди килограми. Пресметнете тогава каква трябва да е издръжливостта на техния костен скелет и мощта на организма им, за да издържат подобно налягане!
— Би трябвало — отговори Нед — да са изфабрикувани с железни плочи, дебели осем пръста, както са бронираните военни кораби.
— Така е, Нед, и представете си тогава опустошенията, които може да причини подобна маса, устремена със скоростта на бърз влак, върху корпуса на един кораб.
— Да… наистина… може би… — отговори канадецът, разколебан от тия цифри, но нежелаещ все пак да се признае за победен.
— Е, убедих ли ви?
— Убедихте ме в едно нещо, господин естествоизпитателю, а именно, че ако на дъното на моретата съществуват такива животни, те без друго трябва да са толкова силни, колкото вие казвате.
— Но ако не съществуват, упорит китоловецо, как ще обясните злополуката с „Шотландия“?
— Може би… — каза колебливо Нед.
— Е, кажете!
— Защото… не е вярно! — отговори канадецът, като, без да знае, повтори знаменития отговор на Араго.
Но тоя отговор доказваше упоритостта на китоловеца — и нищо повече. През тоя ден аз не продължих разговора. Злополуката с „Шотландия“ не можеше да се отрича. Дупката съществуваше така очевидно, че трябваше да бъде запушена, и аз не знам по какъв друг начин би могло да се установи по-положително съществуването на една дупка. Но тая дупка не се бе пробила сама и тъй като не бе причинена от подводни скали, тя бездруго се дължеше на пробив от зъб на някое животно.
И според мене по всичките споменати вече съображения това животно принадлежеше към някоя разновидност на гръбначните от класа на млекопитаещите, от групата на рибовидните и най-сетне от разреда на китовете. Колкото за семейството, към което принадлежеше, дали беше семейство китове, кашалоти, или делфини, както и за рода, към който спадаше, а също така и за вида, в който трябваше да се отнесе, това беше въпрос, който щеше да се изясни допълнително. А за да се разреши тоя въпрос, непознатото животно трябваше да бъде разсечено, а за да бъде разсечено, трябваше да се хване, а за да се хване, трябваше да бъде пронизано с харпун, което беше работа на Нед Ланд, а за да се прониже, трябваше да бъде видяно, което бе работа на екипажа, а за да бъде видяно, трябваше да се срещне, което бе работа на случая.
V
НА СЛУКА
За известно време пътуването на „Абрахам Линколн“ мина без всякакво произшествие. Но се случи нещо, което изтъкна необикновената сръчност на Нед Ланд и показа какво доверие трябваше да има човек в него.
На 30 юни около Фолкландските острови параходът срещна американски китоловни кораби и от тях научихме, че не бяха и чували за нарвала. Но капитанът на един от тях, именно на кораба „Мънро“, който знаел, че Нед Ланд е на „Абрахам Линколн“, помоли Нед да им помогне в лова на един кит, който се виждаше. Капитан Фарагут, който се интересуваше да види как работи Нед, му позволи да отиде на „Мънро“. И случаят така помогна на нашия канадец, че вместо един кит с един двоен удар на харпуна си той прониза два, като улучи единия право в сърцето, а довърши другия подир няколкоминутно преследване!