— Е, кормчия? Колко е? — попита капитан Фарагут.
— Деветнадесет мили и три десети, господин капитан.
— Засилете огъня. — Механикът се подчини. Манометърът отбеляза десет атмосфери. Ала и китът несъмнено бе „увеличил парата“, защото съвсем лекичко и той почна да се движи с деветнадесет мили и три десети.
Каква гонитба! Не, не мога да опиша вълнението, от което цял изтръпвах. Нед Ланд, с харпуна в ръка, стоеше на поста си. На няколко пъти животното позволи да го доближим.
— Настигаме го! Настигаме го! — извика канадецът. Но тъкмо когато померваше да го удари, китът се отдалечаваше със скоростта, която според мене беше не по-малка от тридесет мили в час. И дори при нашата максимална скорост той се подигра с фрегатата, като описа около нея един кръг! Яростен вик се изтръгна от всички гърди.
По обед не бяхме успели да се приближим повече, отколкото в осем часа сутринта. Капитан Фарагут реши да употреби по-преки средства.
— Добре — рече той. — Това животно се движи по-бързо от „Абрахам Линколн“. Но ще видим дали ще може да избегне конусовидните снаряди на кораба. Боцман, хората — при оръдието на носа!
Носовото оръдие бе веднага заредено и прицелено. Даде се изстрел, но снарядът мина няколко стъпки над кита, който беше на половин миля.
— Друг мерач, по-сръчен! — извика капитанът. — И петстотин долара на оня, който улучи тоя пъклен гад!
Стар артилерист с побеляла брада — и сега го виждам — със спокоен поглед и студено лице се приближи до оръдието, нагласи го, и дълго се премерва. Чу се силен гърмеж, който се смеси с ура-то на екипажа.
Снарядът улучи, удари животното, ала не както трябва, а се плъзна по заоблената му повърхност и потъна две мили по-далеч в морето.
— А-ха! — каза вбесен старият артилерист. — Тоя гад май има броня от плочки, дебели шест пръста!
— Проклятие! — извика капитан Фарагут. Преследването почна отново и капитан Фарагут се наведе към мене и ми каза:
— Ще го гоня, докато фрегатата хвръкне във въздуха!
— Да — отговорих аз. — И тъй трябва!
Можехме да се надяваме, че животното ще се изтощи и че няма да бъде нечувствително към умората, както парната машина. Ала нищо подобно. Часовете се изнизваха без никакъв признак, че то се е изтощило.
Но за чест на „Абрахам Линколн“ трябва да кажа, че тоя храбър кораб се бори с неуморно упорство. Мисля, че през тоя злополучен ден, шести ноември, той измина не по-малко от петстотин километра разстояние! Ала нощта се спусна и обгърна с мрака си кипналия океан.
В тоя миг помислих, че нашата експедиция е завършена и че никога вече няма да видим загадъчното животно. Лъгал съм се.
Към десет часа и петдесет минути вечерта електрическата светлина отново се появи на три мили от фрегатата, пак тъй бистра и толкова силна, както и предната нощ.
Нарвалът изглеждаше неподвижен. Може би уморен от деня, той спеше, отпуснат и люлян от вълните. Сега имаше една възможност за сполука, която капитан Фарагут реши да използува.
Той даде заповедите си, „Абрахам Линколн“ се задвижи с малка скорост и приближи предпазливо, за да не събуди противника си. Нерядко сред океана се срещат дълбоко заспали китове и тогава ги нападат успешно: Нед Ланд бе пронизвал с харпуна си не един кит през време на съня му. Канадецът отиде да заеме поста си под предната мачта.
Фрегатата приближи безшумно, спря на два кабелта от животното и продължи да се движи по инерция. На палубата никой не дишаше. На мостика цареше дълбока тишина. Нямаше и сто стъпки между нас и светналия източник, блясъкът на който растеше и заслепяваше очите.
В тоя миг, приведен над перилата на носа, видях под себе си Нед Ланд, вкопчен с една ръка за въжето под носа, а с другата размахващ страшния си харпун. От неподвижното животно го отделяха само двадесет стъпки.
Изведнъж ръката му силно замахна и харпунът бе хвърлен. Чух звънливия удар от оръжие, което изглежда беше срещнало твърдо тяло.
Неочаквано електрическата светлина изгасна и две грамадни струи вода се изляха върху палубата на фрегатата и потекоха като порой от носа към кърмата, събаряйки хората и късайки въжетата, с които бяха вързани мачтите.
Усетих страхотен удар и без да успея да се хвана за нещо, бях метнат над перилата на носа и хвърлен в морето.
VII