Ще добавя, че тоя човек беше горд, че в неговия твърд и спокоен поглед сякаш се отразяваха възвишени мисли и че от целия му облик, от еднаквия израз на движенията и на лицето се излъчваше непринудено безспорна искреност.
Почувствувах „неволно“, че в негово присъствие няма от какво да се страхувам и си казах, че нашата среща ще свърши добре.
Не бих могъл да определя на колко години беше той — дали на тридесет и пет или на петдесет. Той беше висок, с широко чело, прав нос, ясно очертана уста, великолепни зъби, изтънчени, удължени ръце, подчертано „духовни“, да си послужа с израз на хиромантите, т.е. достойни да обслужват една пламенна душа. Тоя мъж наистина беше най-очарователният тип, който бях виждал дотогава. Една особена подробност: имаше малко разделени очи, които можеха да обгърнат едновременно почти четвърт от кръгозора. Към тая способност — по-късно аз проверих това — се прибавяше много силно зрение, по-силно от зрението на Нед Ланд. Когато непознатият се вглеждаше в някой предмет, веждите му се свиваха, широките му клепачи се притваряха по такъв начин, че ограничаваха гледеца и намаляваха зрителното поле, и той гледаше! И с какъв поглед! Как той увеличаваше смалените от далечината предмети! Как проникваше в душата! Как пронизваше тия водни пластове, тъй непрозирни за нашите очи, и как четеше и в най-големите морски дълбини!
Двамата непознати носеха барети от кожа на морска видра и морски ботуши от моржова кожа, облечени бяха в дрехи от особена тъкан, които не стягаха снагата и даваха пълна свобода на движенията.
По-високият, очевидно началник на кораба, ни изгледа с извънредно внимание, без да промълви дума. След това се обърна към другаря си и заговори с него на език, който ми бе непознат. То беше някакво звучно наречие, напевно, кръшно, гласните на което сякаш се редяха с най-разнообразни ударения.
Другият отговори с поклащане на главата и добави две-три съвсем неразбираеми думи. След това като че ме запита направо с поглед.
Аз отговорих на ясен френски език, че съвсем не разбирам неговия език, но изглежда, че той не проумяваше и положението стана доста неприятно.
— Нека господарят разкаже все пак нашата история — каза ми Консей. — Може би господата ще разберат няколко думи!
Почнах да разправям нашите приключения, като произнасях бавно и ясно всички срички, без да пропусна ни една подробност. Изброих нашите имена и звания; сетне, представих им — както му е редът — професор Аронакс, прислужника му Консей и майстор Нед Ланд, китоловеца.
Човекът с нежните и кротки очи ме изслуша спокойно, дори учтиво и с извънредно внимание. Но по лицето му не пролича, че е разбрал какво му казах. Когато свърших, той не промълви ни дума.
Оставаше възможността да се обясня на английски. На тоя език той може би щеше да ме разбере. Аз знаех английски, както и немски дотолкова, че можех да чета свободно, ала не и да говоря сносно. А сега трябваше преди всичко да бъдем разбрани.
— Хайде, сега е ваш ред — казах аз на китоловеца. — Помъчете се да се изразявате на най-хубав английски език и гледайте да имате по-голям успех от мене.
Нед не остави да го молят и повтори казаното от мене, което аз почти разбрах. Същината бе еднаква, но формата — различна. Канадецът, увлечен от темперамента си, говори много възбудено. Той се оплака гневно, че е затворен въпреки международното право, попита по силата на кой закон са го задържали, позова се на Habeas corpus20, заплаши, че ще преследва съдебно ония, които са го затворили незаконно; не се сдържаше, ръкомахаше, викаше и най-сетне с едно изразително движение им даде да разберат, че ние умираме от глад.
Това беше съвсем вярно, но ние почти го бяхме забравили.
За голяма изненада на китоловеца и той не бе разбран. Нашите посетители не трепнаха. Очевидно те не разбираха нито езика на Араго, нито езика на Фарадей.
Съвсем объркан, след като бяхме изчерпали напразно филологическите си възможности, аз вече не знаех какво да правя, когато Консей ми каза:
— Ако господарят ми позволи, аз ще разправя случая на немски.
— Как! Ти знаеш немски! — извиках аз.
— Та нали съм фламандец, ако не се зловиди на господаря.
— Напротив, приятно ми е. Хайде, моето момче!
И със своя спокоен глас Консей разправи за трети път различните случки от нашата история. Но въпреки изисканите обрати на речта и добрия изговор на разказвача, немският език нема никакъв успех.
Най-сетне, разсърден, събрах в паметта си всичко, което ми бе останало от училището, и почнах да разказвам нашите приключения на латински. Цицерон би си запушил ушите и би ме изгонил в кухнята. Но все пак успях да се справя с положението. Същият отрицателен резултат.