IX
ЯДОВЕТЕ НА НЕД ЛАНД
Не зная колко време е продължил тоя сън, но трябва да е било дълго, защото бяхме съвсем отпочинали. Аз се събудих пръв. Спътниците ми още не бяха се помръднали и лежаха проснати в своя кът като неподвижни тела.
Щом станах от това легло, което не беше много твърдо, почувствувах, че умът ми е облекчен и мисълта — ясна. И отново почнах да изследвам внимателно нашата килия. Вътрешното разположение не бе никак променено. Затворът си бе останал затвор и затворниците — затворници. Но през време на съня ни стюардът бе разтребил масата. Нищо не показваше близка промяна в положението и аз се питах загрижено дали не бяхме обречени да живеем вечно в тая клетка.
Тази перспектива ми се стори още по-тежка, защото макар, че мозъкът ми бе освободен от снощните кошмари, чувствувах гърдите си подтиснати от странна тежест. Дишах трудно. Тежкият въздух пречеше вече на дробовете ми. Наистина килията беше голяма, но очевидно ние бяхме погълнали голяма част от кислорода в нея. Действително всеки човек изразходва за един час толкова кислород, колкото има в сто литра въздух, и след това тоя въздух, напоен с почти равно количество въглероден двуокис, не може вече да се диша.
Прочее беше крайно необходимо да се проветри въздухът. на нашата тъмница, а също така и въздухът на подводния кораб. Тук в ума ми изникна един въпрос: как вършеше тая работа капитанът на това плаващо жилище? Дали по химически начин добиваше въздух, като чрез нажежаване отделяше кислород от бертолетовата сол, а чрез сода каустик поглъщаше въгледвуокиса? В такъв случай той трябва да си е запазил някакви връзки със сушата, за да си доставя необходимите за целта материали. Или пък само складираше въздух в специални резервоари под силно налягане и после го пускаше според нуждите на екипажа. Може би. Или най-сетне дали не действуваше тъй, както би било по-удобно, по-евтино и поради това — по-вероятно, като се задоволяваше да излиза на повърхността, за да диша, както правят китовете, и да сменя през двадесет и четири часа запаса си от въздух? Както и да е, и какъвто и начин да се употребяваше, намирах че е разумно незабавно да бъде приложен.
И действително аз бях принуден да учестя дишането си, за да изсмуча от килията малкото кислород, който оставаше, когато изведнъж бях освежен от струя чист въздух и при това от въздух с дъх на морска сол. Това беше истински морски ветрец, напоен с йод, съживяващ. Отворих широко устата си и дробовете ми се наситиха със свеж въздух. В същото време усетих леко поклащане, едно не много силно, но лесно уловимо полюляване. Корабът, чудовището със стоманена броня, очевидно излизаше на повърхността на океана, за да подиша като китовете. Тъй че начинът на проветряване на подводния кораб ми бе вече познат.
Когато с пълни гърди се надишах с чист въздух, потърсих отвора, „проветрителя“ ако може да се каже така, който пращаше към нас тая благородна струя, и скоро го намерих. Над вратата имаше една дупка за проветряване, през която влизаше пресен въздух и пречистваше спарената атмосфера на килията.
Тъкмо когато наблюдавах това, Нед и Консей се събудиха почти едновременно от съживителното течение. Те потъркаха очи, изопнаха ръце и в един миг скочиха на нозе.
— Добре ли спа господарят? — попита ме Консей с всекидневната си учтивост.
— Много добре, драги — отговорих аз. — А вие, майстор Ланд?
— Спах дълбоко, господин професоре. Но ако не се лъжа, май че морски ветрец лъха?
Морякът не се излъга и аз разказах на канадеца какво се бе случило, докато той спеше.
— Добре! — рече той. — Сега напълно си обяснявам ония мучения, които чувахме, когато гледахме от „Абрахам Линколн“ тъй наречения „нарвал“.
— Да, точно така, майстор Ланд, то е било неговото дишане!
— Само че, господин Аронакс, нямам никакво понятие колко е часът и дали не е време за вечеря?
— За вечеря ли, славни китоловецо? Кажете по-добре за обяд, защото е минал вече цял ден от вчера.
— Което ще рече — отговори Консей, — че сме спали двадесет и четири часа.
— Няма да ви противореча — отвърна Нед Ланд. — Все едно — вечеря или обяд, но стюардът ще бъде добре дошъл, стига да донесе едното или другото.