Выбрать главу

— И едното, и другото — рече Консей.

— Вярно — отговори канадецът. — Ние имаме право и на обяд, и на вечеря и аз поне ще почета с вниманието си и двете.

— Добре, Нед, но трябва да почакаме — отговорих аз. — Очевидно тия непознати хора нямат намерение да ни уморят от глад, иначе снощната вечеря не би имала никакъв смисъл.

— Освен ако не искат да ни угояват! — отвърна Нед.

— Протестирам — отговорих аз. — Ние съвсем не сме попаднали в ръцете на човекоядци.

— Един път не значи навик — отговори сериозно канадецът. — Кой знае дали тия хора отдавна не са лишени от прясно месо и в такъв случай трима здрави и закръглени хора като господин професора, прислужника му и мене…

— Прогонете тая мисъл от главата си, майстор Ланд — отговорих аз на китоловеца. — И особено не се водете от нея, за да се нахвърлите срещу нашите домакини, защото това само ще утежни положението.

— Във всеки случай — каза китоловецът — аз съм страшно гладен и ми е все едно вечеря или обяд, но — на, не ги носят!

— Майстор Ланд — отвърнах аз, — трябва да се съобразяваме с корабните наредби и мене ми се струва, че нашите стомаси изпреварват часовника на готвача.

— Ще трябва да сверим стомасите си с неговия часовник — отговори спокойно Консей.

— Вие сте все същият, драги Консей — отвърна нетърпеливият канадец. — Вие пазите жлъчката и нервите си. Винаги спокоен! Способен сте да благодарите богу, преди да сте обядвали и по-скоро да умрете от глад, отколкото да се оплачете!

— Че какво би помогнало оплакването? — попита Консей.

— Помага просто, че се оплакваш! И това е вече нещо! А ако тия пирати — казвам пирати от уважение и за да не противореча на господин професора, който забранява да ги наричам човекоядци — та ако тия пирати си мислят, че ще ме държат в тая клетка, дето се задушавам, без да чуят ругатните, с които подслаждам своите избухвания — лъжат се! Смятате ли, че те ще ни държат дълго в тая желязна кутия?

— Право да си кажа, аз знам толкова, колкото и вие, драги Ланд.

— Но поне какво предполагате?

— Предполагам, че случайно сме открили една важна тайна. И ако екипажът на тоя подводен кораб има интерес да не я открива и ако тоя интерес е по-важен за него, отколкото животът на трима души, мисля, че нашият живот е изложен на голяма опасност. Ако не е така, при първия случай чудовището, което ни погълна, ще ни върне в света, обитаван от хора като нас.

— Ако само не ни зачисли в екипажа си — рече Консей — и не ни задържи тук…

— До момента — отвърна Нед Ланд, — когато някоя фрегата, по-бърза или по-ловка от „Абрахам Линколн“, тури ръка на това разбойнишко гнездо и избеси екипажа му, а заедно с него и нас, върху напречната греда на грот-мачтата си.

— Основателна забележка, майстор Ланд — отвърнах аз. — Но доколкото знам, още не са ни предложили подобно нещо. Тъй че безполезно е да обсъждаме какво бихме правили в такъв случай. Повтарям ви, нека почакаме и да не правим нищо, защото в същност няма и какво да се прави.

— Напротив, господин професоре — отговори китоловецът, който все още упорствуваше. — Трябва да се направи нещо.

— А какво именно, майстор Ланд?

— Да избягаме.

— Често пъти е трудно да се избяга от „земен“ затвор, а пък от подводен — струва ми се, съвсем невъзможно.

— Е, драги Нед — попита Консей, — какво ще кажете на тая забележка на господаря? Мисля, че един американец винаги ще намери какво да възрази!

Китоловецът, очевидно смутен, мълчеше. При условията, в които ни бе поставил случаят, бягството бе напълно невъзможно. Но канадецът е полуфранцузин и Нед Ланд доказа това с отговора си.

— Значи, вие, господин Аронакс — поде той, след като помисли малко, — не се досещате какво трябва да сторят хората, които не могат да избягат от затвора си?

— Не, приятелю.

— Много просто: трябва да се настанят тъй, че да им е приятно в него.

— Разбира се, дявол го взел! — рече Консей. — Много по-добре е да бъдеш вътре в него, отколкото под или над него.

— Но след като си изхвърлил навън тъмничарите, ключарите и пазачите — прибави Нед Ланд.

— Но какво, Нед? Вие сериозно ли мислите да завладявате кораба?

— Много сериозно — отговори канадецът.

— Това е невъзможно.

— Че защо, господин професоре? Може да се яви сгоден случай и аз не виждам какво би могло да ни попречи да се възползуваме от него? Ако в тоя кораб те са само двадесетина души, мисля, че няма да уплашат двама французи и един канадец!

Много по-добре беше да се приеме предложението на китоловеца, отколкото да се оспорва. Затуй аз отговорих само: