— Та аз се колебах — каза той, — но помислих, че моите интереси могат да се съгласуват с естественото състрадание, на което всяко човешко същество има право. Щом случаят ви доведе, вие ще останете тук. Вие ще бъдете свободни и в замяна на тая свобода, която все пак ще бъде относителна, аз ще ви поставя само едно условие. И вашата дума, че го приемате, ще ми бъде достатъчна.
— Кажете, господине — отговорих аз. — Мисля, че това условие ще е такова, каквото всеки честен човек може да приеме.
— Да, господин професоре, и ето какво е то. Възможно е някои непредвидени обстоятелства да ме принудят да ви затворя в каютите ви за няколко часа или за няколко дни. Не бих искал да упражнявам никакво насилие и затова ще очаквам от вас в тоя случай безропотно подчинение повече от всеки друг път. Действувайки така, аз ви освобождавам напълно, снемам от вас всякаква отговорност, защото ще ви поставя в невъзможност да видите неща, които не трябва да виждате. Приемате ли това условие?
Значи на кораба ставаха неща — най-малкото странни, и които по никой начин не биваше да бъдат виждани от хора, нескъсали с човешките закони! Между изненадите, които ми готвеше бъдещето, тая изненада не бе най-малката.
— Приемаме — отговорих аз. — Само че ще ви помоля, господине, да ми позволите един въпрос.
— Говорете, господин Аронакс.
— Вие казахте, че ще бъдем свободни на вашия кораб.
— Напълно.
— Питам ви как разбирате вие тая свобода?
— Свобода да се разхождате, да гледате, дори да наблюдавате всичко, което става тук — с няколко редки изключения — изобщо, свобода, която имаме ние самите, моите другари и аз.
Очевидно бе, че съвсем не бяхме се разбрали.
— Извинете, господине — подех аз. — Но тая свобода е свободата на затворника да се разхожда из целия затвор! Тя не може да ни стига.
— Ще трябва обаче да ви стига!
— Какво, ние ще трябва да се откажем завинаги да видим нашето отечество, приятелите и близките си?
— Да, господин Аронакс. Но да се откажете да поемете наново това непоносимо иго на земята което хората наричат свобода, може би не е толкова тежко, колкото предполагате!
— И таз добра! — извика Нед Ланд. — Аз никога няма да обещая, че не ще се мъча да избягам!
— Аз не искам да обещавате, майстор Ланд — отговори студено капитанът.
— Господине! — отговорих аз, кипнал въпреки волята си. — Вие злоупотребявате с положението си по отношение на нас! Това е жестоко!
— Не, господине, това е снизхождение! Вие сте мои пленници след сражение! Аз запазих живота ви, когато само с една дума бих могъл да ви потопя отново в бездната на океана! Вие ме нападнахте! Вие дойдохте да разкриете една тайна, която никой в света не бива да узнава, тайната на моето съществуване! И вие смятате, че ще ви върна на тая земя, която не бива да знае нищо за мене? Никога! Като ви задържам тук, аз не пазя вас, пазя себе си!
Тия думи показваха, че капитанът има такова гледище, срещу което никакви доводи не помагат.
— И така, господине — подех аз, — вие значи ни предлагате съвсем просто — да избираме между живота и смъртта?
— Точно тъй.
— Приятели — казах аз, — щом въпросът е поставен тъй, няма какво да се отговаря. Никакво обещание не ни свързва с господаря на кораба.
— Никакво, господине — отговори непознатият.
После с по-мек глас продължи:
— Сега позволете ми да се доизкажа. Аз ви зная, господин Аронакс. Вашите другари може би не, но вие не ще съжалявате много, че случаят ви свързва с моята съдба. Между книгите, които използувам за моите любими занимания, вие ще намерите отпечатаното ваше съчинение за морските дълбочини. Често съм го чел. Във вашето произведение вие сте постигнали онова, което ви е позволила земната наука. Но вие не знаете всичко, не сте видели всичко. Позволете ми да ви кажа, че няма да съжалявате за времето, прекарано на моя кораб. Вие ще пътувате в страната на чудесата. Учудването и смайването ще бъдат навярно нещо обикновено за вас. Вие няма да се преситите лесно от непрекъснатото зрелище, което ще бъде пред очите ви. В една нова и кой знае, може би последната подводна обиколка аз ще видя отново всичко, което съм могъл да проуча в дъното на тия толкова пъти прекосявани морета, и вие ще бъдете мой другар в проучванията. От днес нататък вие влизате в един нов свят, ще видите неща, които не е видял още никой човек — защото, не става дума за мене и за моите хора — и нашата планета благодарение на мене ще ви открие последните си тайни.