Не мога да отрека, че тия думи на капитана упражниха върху ми голямо въздействие. Той бе намерил слабото ми място и за миг аз забравих че съзерцаването на тия чудесни неща не можеше да изкупи загубената свобода. Ала от друга страна, надявах се, че бъдещето ще разреши тоя важен въпрос. Затова задоволих се само да отговоря:
— Господине, ако сте скъсали с човечеството, иска ми се да вярвам, че не сте отрекли всяко човешко чувство. Ние сме корабокрушенци, прибрани милостиво на вашия кораб, и няма да забравим това. Колкото се отнася до мене, няма да отрека, че онова, което ми обещава тая среща с вас, ще бъде едно голямо удовлетворение в замяна на свободата, тъй като понякога интересът към науката може да погълне човека дотам, че да не чувствува липсата на свобода.
Помислих, че капитанът ще ми подаде ръка да подпечатим нашия договор. Той не го стори. И аз искрено го съжалих в душата си.
— Последен въпрос — казах аз, тъкмо когато тоя загадъчен човек се канеше да излезе.
— Кажете, господин професоре.
— Как трябва да ви именувам?
— Господине — отговори капитанът, — за вас аз съм капитан Немо22. Вашите другари и вие сте за мене само пътници на „Наутилус“23.
Капитан Немо повика някого. Влезе един стюард. Капитанът му даде нарежданията си на същия непознат за мене език. После се обърна към канадеца и Консей и им каза:
— Обедът ви чака във вашата каюта. Моля последвайте тоя човек.
— Не е за отказване! — отговори китоловецът. Консей и той излязоха най-сетне от килията, дето бяха затворени повече от тридесет часа.
— А сега, господин Аронакс, нашият обед е готов. Позволете ми да ви заведа.
— Моля, господин капитан.
Тръгнах след капитан Немо и щом влязох през вратата, поех по някакъв осветен с електричество коридор, подобен на параходните коридори. След десетина метра пред мене се отвори втора врата.
Влязох в трапезарията, украсена и мебелирана със строг вкус. В двата края на тая зала се издигаха високи дъбови етажерки, инкрустирани с абанос, и по техните лавици блестяха невероятно скъпи фаянсови, порцеланови и кристални предмети. Сребърни и златни съдове грееха, осветени от лъчистия таван, украсен с изтънчени картини, които смаляваха и смекчаваха блясъка.
Насред трапезарията имаше богато наредена маса. Капитан Немо ми посочи мястото, което трябваше да заема.
— Седнете — каза ми той — и яжте като човек, който умира от глад.
Обедът се състоеше от няколко ястия, приготвени само от морски продукти, и от няколко други, които не можах да разбера какви са и какъв е произходът им. Трябва да призная, че всичко беше вкусно, само че с малко по-особен вкус, с който бързо свикнах. Стори ми се, че тия ястия съдържат много фосфор и че трябва да са от морски произход.
Капитан Немо ме гледаше. Не го попитах нищо, но той отгатна мислите ми и сам отговори на въпросите, които горях от желание да му задам.
— Повечето от тия ястия са непознати за вас — каза ми той. — Но можете да ги ядете без страх. Те са безвредни и питателни. Аз отдавна се отказах от земните ястия и от това съвсем не съм по-зле. Моят екипаж, който се състои от яки мъже, се храни като мене.
— Значи — казах аз — всички тия храни са продукти на морето?
— Да, господин професоре, морето ме снабдява с всичко, което ми е нужно. Понякога поставям мрежи и ги издърпвам пълни до скъсване. Друг път отивам на лов сред водата — тая стихия, която изглежда недостъпна за човека — и ловя дивеч, който обитава моите подводни гори. Моите стада, както стадата на стария овчар Нептун, пасат из безпределните пасища на океана, без да се страхуват. Тук аз имам обширно имение, засято от природата с всевъзможни неща.
Погледнах малко учудено капитан Немо и му отговорих:
— Разбирам много добре, господин капитан, че мрежите ви измъкват великолепни риби за вашата трапеза; разбирам, но не толкова добре, че ходите на лов за морски дивеч из вашите „подводни гори“ но съвсем не мога да разбера как може да има във вашите ястия и най-малкото късче месо.
— Не, господине — отговори капитан Немо. — Аз никога не употребявам месо от сухоземни животни.
— Ами това например? — казах аз, като посочих едно ястие, от което бяха останали няколко резенчета филе.
— Това, което смятате за месо, господин професоре, е филе от морска костенурка. Ето също така няколко дробчета от делфин, които ще ви се сторят като яхния от свинско месо. Моят готвач приготвя отлично и особено отлично консервира най различни океански продукти. Опитайте всички ястия. Ето консерви от специални мекотели, за които малайците казват, че са най-вкусните в света; ето крем, направен от мляко на кит, а захарта му е от големите водорасли из Северно море; най-сетне, позволете да ви предложа сладко от анемонии, което е толкова хубаво, колкото сладката от най-вкусните плодове.