И аз опитвах повече от любопитство, отколкото от лакомство, а през това време капитан Немо ме смайваше със своите безкрайни разкази.
— Но морето, господин Аронакс, тая щедра и неизчерпаема майка-кърмачка, не само ме храни, то ме и облича. Платовете за нашето облекло са изтъкани от копринените влакна, които покриват някои миди, и са боядисани с пурпура на древната епоха, разнообразен с морави бои, които извличам от средиземноморските миди — аплизии. Парфюмите, които ще намерите върху тоалетната маса в каютата си, са продукт от дестилацията на някои морски растения. Леглото ви е направено от най-меките водорасли на океана. Перото, с което ще си служите, е от китова кост, мастилото — от течността, която отделя сепията и калмарът. Сега аз получавам всичко от морето, тъй като един ден всичко пак ще се върне в него.
— Вие обичате морето, капитане?
— Да! Обичам го. Морето е всичко! То заема седем десети от земното кълбо. Неговият дъх е чист и здрав. То е безпределна пустиня, в която човек никога не се чувствува сам, защото усеща, че животът трепти около него. Морето е само носител на едно свръхестествено и чудно съществувание; то е само движение и любов; то е живата безкрайност, както казва един от вашите поети. И действително, господин професоре, природата се проявява в него чрез своите три царства: минералното, растителното и животинското. Животинското е застъпено нашироко с четири групи зоофити24, три класа прешленовидни, пет класа мекотели, три класа гръбначни, млекопитаещи, влечуги и неизброими легиони риби, безкраен разред животни, който наброява до тринадесет хиляди вида, от които само една десета са сладководни. Морето е големият резервоар на природата. От морето е почнало, тъй да се каже, земното кълбо и пак може би с него ще свърши! В него е върховният покой. Морето не принадлежи на деспотите. По неговата повърхност те все още могат да упражняват своите изключителни права, могат да се бият, да се унищожават, да пренасят всички земни ужаси. Ала тридесет стъпки по-надолу тяхната власт спира, влиянието им престава, могъществото им изчезва! Ах, господин професоре, живейте, живейте в дълбочините на морето! Само тук човек е независим! Тук не признавам никакви господари! Тук аз съм свободен!
Капитан Немо изведнъж млъкна сред тоя възторг, който бликаше от него. Не бе ли се увлякъл повече, отколкото му позволяваше неговата обикновена сдържаност? Не бе ли казал повече, отколкото трябваше? Няколко минути той се разхожда твърде възбуден. Сетне нервите му се успокоиха, лицето му прие своя обикновен студен израз, той се обърна към мене и каза:
— Сега, господин професоре, ако искате да разгледате „Наутилус“ — аз съм на ваше разположение.
XI
„НАУТИЛУС“
Капитан Немо стана. Аз го последвах. В дъното на трапезарията се отвори една двойна врата и аз влязох в стая, голяма колкото тая, от която бяхме излезли.
Това беше библиотеката. Върху широките лавици на високи шкафове от черен палисандър, инкрустирани с мед, бяха наредени много книги, еднакво подвързани. Шкафовете заемаха целите стени на стаята, в долната им част завършваше с широки дивани, облечени в кафява кожа и най-удобна форма. Леки, подвижни пюпитри можеха да се нагласяват по-далеч или по-близо, за да се сложи книгата за четене. В средата имаше голяма маса, отрупана с брошури, между които се виждаха и няколко стари вестници. Електрическата светлина, обливаше целия тоя хармоничен кът и струеше от четири матови глобуси, взидани наполовина в потона. Аз гледах с истински възторг тая зала, толкова изкусно устроена, и не можех да повярвам на очите си.
— Капитан Немо — казах аз на домакина, който току-що се бе обтегнал на един диван, — тая библиотека би правила чест на много земни дворци и аз наистина съм поразен, като си помисля, че тя ви придружава и в най-големите морски дълбочини.
— Къде бихте намерили повече самота и по-голяма тишина, господин професоре? — отговори капитан Немо. — Вашият кабинет в музея дава ли ви такъв пълен покой?
— Не, господин капитан, и трябва да ви призная, че е твърде беден в сравнение с вашия. Вие имате тук шест-седем хиляди тома…