— Господин професоре — рече тогава тоя странен човек, — извинете за безцеремонността, с която ви приемам, и за безредието, което цари в тоя салон.
— Господин капитан, без да искам да узная кой сте вие, струва ми се, че сте художник.
— Не, само любител и нищо повече, господине. Някога аз обичах да събирам тия прекрасни произведения, създадени от човешка ръка. Търсех жадно, бях неуморим ловец на подобни неща и можах да събера няколко скъпоценни вещи. Това са последните ми спомени от земята, която е мъртва за мене. Дори вашите съвременни художници са вече древни за мене; те съществуват от две-три хиляди години вече и в моето съзнание аз ги смесвам. Гениите нямат възраст.
— Ами тия музиканти? — казах аз, като посочих партитури от Вебер, Росини, Моцарт, Бетховен, Хайдн, Майербер, Херолд, Вагнер, Гуно, Масне и от мнозина други, сложени върху едно голямо пиано-хармониум, което заемаше една от стените.
— Тия музиканти — отговори ми капитан Немо — са съвременници на Орфей, защото разликите по време се заличават в паметта на мъртвите. А аз съм мъртвец, господин професоре, мъртъв като ония ваши приятели, които почиват шест стъпки дълбоко в земята.
Капитанът млъкна и сякаш потъна в дълбок размисъл. Аз го гледах силно развълнуван, проучвайки мълчаливо особеностите на лицето му. Облакътен върху ъгъла на една скъпа маса от мозайка, той не ме виждаше, сякаш бе забравил, че съм там.
Аз се отнасях с почит към неговото съсредоточаване и продължих да разглеждам чудните неща, които обогатяваха тоя салон.
До произведенията на изкуството важно място заемаха природните рядкости. Повечето от тях бяха растения, раковини и други произведения на океана, и навярно бяха намерени лично от капитан Немо. Насред салона водата на един водоскок, осветен с електричество, падаше в корито, направено от раковината на една само тридакна. Тая раковина от най-големите безглави мекотели с нежно изрязани краища имаше около шест метра обиколка; и значи надминаваше по големина ония прекрасни тридакни, подарени от Венецианската република на Франсоа I, от които по-късно бяха направени два грамадни съда за светена вода на църквата Сен Сюлпис в Париж.
Около раковината в изискани, обковани с мед витрини бяха подредени и надписани най-скъпоценни морски произведения, които са били виждани някога от очите на естественика. Можеше да се разбере сега моята радост на професор.
Разделът зоофити имаше твърде интересни образци от двете групи на полипите и на иглокожите. В първата група — тобифорите, горгоните, наредени като ветрила, меки сюнгери от Сирия, изиси от Молукския архипелаг, морски пера, една чудесна вирполера от Норвежките морета, различни чадърести екземпляри, алционери, цяла серия корали, които моят учител Милн Едуардс беше тъй вещо класирал по секции и между които видях чудесни ветрилообразни окулини от остров Бурбон, „колесницата на Нептун“ от Антилските острови, великолепни разновидности на корали и най-сетне всички видове от ония интересни полипи, които, събрани на едно място, образуват цели острови, а един ден ще станат континенти. Между иглокожите, забележителни с бодливата си обвивка — астериите, морските звезди, пентокрините, коматулите, астерофаните, морските таралежи, холотуриите и други съставяха пълна колекция от екземплярите на тая група.
Някой конхиолог25 със слаби нерви положително би замрял пред другите, по-многобройни витрини, дето бяха подредени образци от раздела на мекотелите. Видях там една сбирка от извънредно голяма стойност, но нямам време да я опиша цялата.
Между тия морски творения ще спомена само за сведение елегантната „кралска наметка“ от Индийския океан с правилни бели петна, изпъкващи ярко върху червен и тъмен фон; един „императорски спондил“ с ярки бои, целият настръхнал от бодли, рядък екземпляр в европейските музеи, който според мене струваше двадесет хиляди франка; една обикновена акула-чук от моретата на Нова Холандия, която мъчно се намира; екзотични букарди от Сенегал; бели раковини с двойни черупки, които само едно духване може да пръсне като сапунен мехур; няколко разновидности от Явански лейки, нещо като варовити тръбички, с листообразни гънки по краищата, много търсени от любителите; цяла серия коремоноги, някои — жълтозеленикави, уловени в американските морета, други — тъмни, и червеникави, които обичат водите на Нова Холандия, трети — от Мексиканския залив, забележителни с керемидообразната си черупка, четвърти — намерени в Южните морета, и най-сетне — най-редкият от всички — великолепният Новозеландски шип; сетне очарователните сернителини; скъпоценни видове цитери и венери; решетовидният кръг от бреговете на Транкбар, мраморният пумпал с блестящ седеф; зелените морски папагали от китайските води; почти непознатата раковина конус от рода Coonobulli с всички разновидности на „венерини раковини“, които служат за монети в Индия и Африка „славата на морето“ — н ай-скъпоценната раковина на Източна Индия; най-сетне — литорини, дофинули, тюрители, жаитини, овули, маслини, митри, каски, пурпури, бюсини, арфи, скали, тритони, серити, вретена, стромби, птероцери, патели, ияли, клеодори — нежни и крехки раковини, означени от науката с н ай-очарователни имена.