— Моля, седнете — каза той.
Аз седнах и той започна така:
XII
ВСИЧКО ЧРЕЗ ЕЛЕКТРИЧЕСТВО
— Господин Аронакс — каза капитан Немо, като ми посочи уредите, окачени по стените на стаята му. — Това са апарати, необходими за плаването на „Наутилус“. Тук, също както и в салона, те винаги са пред очите ми и показват къде точно се намира корабът и точната му посока. Някои са ви познати, например термометърът, който посочва вътрешната температура на „Наутилус“; барометърът, който отмерва налягането на въздуха и предсказва промените на времето; хидрометърът, който отбелязва степента на влажността на атмосферата; щормгласът, чиято смес, като се разлага, показва приближаването на буря; компасът, който направлява пътя ми; секстантът, който по височината на слънцето определя ширината, на която се намираме; хронометрите, които ми помагат да изчисля дължината, на която сме, и най-сетне — далекогледите — дневни и нощни — които ми служат да изследвам всички точки на хоризонта, когато „Наутилус“ излиза на повърхността на водата.
— Това са обикновените уреди за мореплаване — отговорих аз — и зная как се употребяват. Но има и други, които несъмнено са за особените нужди на „Наутилус“. Оня циферблат там, по който се движи стрелката, не е ли манометър?
— Да, манометър. Поставен в досег с водата, той посочва нейното външно налягане, с това и дълбочината, на която се намира моят кораб.
— А тия сонди от нов образец?
— Те са термометрични сонди, които показват температурата на различните пластове вода.
— Ами ония там уреди, употребата на които не мога да отгатна?
— По тоя въпрос, господин професоре — каза капитан Немо, — трябва да ви дам някои обяснения. Бъдете любезен да ме изслушате.
Той помълча и сетне продължи:
— Има една мощна, послушна, бърза и лесна за използуване сила, която се пригажда за всичко и която е господар в моя кораб. Тук всичко се върши чрез нея. Тя ме осветява, тя ме топли, тя е душата на моите механически уреди. Тая сила е електричеството.
— Електричеството ли? — извиках аз доста изненадан.
— Да, господин Аронакс.
— Но вие се движите с извънредно голяма скорост, която не отговаря на мощността на електричеството. До днес използуването на електричеството като двигател беше твърде ограничено — от него не можеше да се получи голяма механическа сила.
— Господин професоре — отговори капитан Немо, — моето електричество не е като онова, което всички знаят. Но по тоя въпрос не мога да ви кажа нищо повече.
— Аз не ще настоявам, господин капитан, и ще се задоволя само да се удивявам на успеха ви. Бих ви задал само един въпрос, на който, ако е нескромен, можете да не ми отговорите. Материалите, които използувате, за да произвеждате тая чудна сила, сигурно скоро се изчерпват. Например цинкът. А отде си го набавяте, щом нямате вече никакви връзки със сушата?
— Ще отговоря на въпроса ви — отвърна капитан Немо. — Най-напред ще ви кажа, че под морското дъно съществуват цинкови, железни, сребърни, златни мини, които сигурно биха могли да бъдат експлоатирани. Ала аз не съм използувал нищо от тия земни метали и се ограничих да черпя само от морето средствата за произвеждане на моето електричество.
— От морето?
— Да, господин професоре. И средствата за това не ми липсваха. Бих могъл например да получа електричество, като създам верига между проводници, потопени на различни дълбочини, благодарение на разликата в температурите на водните пластове, в които те се намират. Но предпочетох да употребя друга, по-практична система.
— Каква?
— Вие знаете състава на морската вода. В хиляда грама морска вода има деветдесет и шест стотни и половина вода и около две стотни и две трети натриев хлорид, съвсем малки количества магнезиев и калиев хлорид, магнезиев бромат, магнезиев сулфат, калциев сулфат и калциев карбонат. Както виждате, натриевият хлорид е в значителен процент. И аз извличам натриевия хлорид от морската вода и от него приготвям батериите си.
— От натриев хлорид ли?
— Да, господин Аронакс. Смесен с живак, той образува амалгама, която може да замести цинка в бунзеновите елементи. Живакът никога не се изхабява. Изразходва се само натриевият хлорид, но морето ме снабдява с него. Освен това ще ви кажа, че батериите от натриев хлорид трябва да се смятат за по-трайни и че електродвигателната им сила е двойно по-голяма от силата на цинковите батерии.
— Разбирам много добре, капитане, предимството на натриевия хлорид при условията, в които се намирате. Морето съдържа натриев хлорид. Добре. Но той трябва и да се добие, т.е. да се извлече. А как постигате това? Вашите батерии очевидно могат да послужат за това извличане; но ако не се лъжа, необходимият за електрическите апарати натриев хлорид е по количество повече от произведения. Така че вие ще изразходвате за самото производство повече, отколкото ще бъде произведено.