II
ЗА И ПРОТИВ
По времето, когато ставаха тия събития, аз се връщах от едно научно изследване из опасните краища на щата Небраска в Съединените щати. Френското правителство ме бе изпратило в тая експедиция като извънреден професор при Музея по естествена история в Париж. След шест месеца, прекарани в Небраска, отрупан с ценни колекции, аз пристигнах в Ню Йорк към края на март. Заминаването ми за Франция бе определено за началото на май. Очаквайки деня на тръгването, аз се занимавах с подреждане на моите минералогични, ботанични и зоологични богатства, когато стана случката с „Шотландия“.
Бях напълно в течение на тоя въпрос на деня, а и как би могло да бъде иначе! Бях чел и препрочел всички американски и европейски вестници, но не знаех нещо повече. Тая загадка ме занимаваше. Поради невъзможността да си съставя определено мнение аз се мятах от една крайност на друга. Не можеше да има никакво съмнение, че тук имаше нещо, и неверниците бяха поканени да сложат пръст в раната на „Шотландия.“ Когато пристигнах в Ню Йорк, въпросът беше нашумял. Поддържаното от някои не много осведомени лица предположение за плаващо островче, за неуловим риф, бе изоставено. И наистина, как тоя риф би могъл да се придвижва от едно място на друго с такава изключителна бързина, ако нямаше в недрата си някаква машина?
Поради бързината на придвижването отхвърлено бе също и предложението, че това е плаващ корпус на потънал кораб, някаква огромна корабна развалина.
Така че оставаха възможни две разрешения на въпроса, които създаваха две съвсем ярко разграничени групи от привърженици: от една страна тия, които твърдяха, че това е чудовище с неимоверна сила, от друга — ония, които поддържаха, че е „подводен кораб“ с извънредно мощен двигател. Ала последното предположение, макар и приемливо бе отхвърлено след разследванията, които се извършиха в двете части на света. Малко вероятно беше частно лице да разполага с подобно съоръжение. Де и кога би го построило и как би запазило построяването му в тайна?
Единствено някоя държава можеше да притежава такава разрушителна машина и в тия прискърбни времена, когато човекът става все по-изобретателен в увеличаване силата на бойните оръжия, може би някоя държава без знанието на останалите опитваше това опасно бойно съоръжение. След скорострелната пушка — торпилата; след торпилата — подводният кръстосвач; после — средствата за отбрана. Аз поне се надявам, че ще бъде така. Но предложението за военно оръжие падна, тъй като правителствата отрекоха това. Въпросът бе от обществен интерес, защото страдаха презокеанските съобщения и не можеше да има съмнение в искреността на правителствата. А от друга страна, как да се допусне, че построяването на тоя подводен кораб би могло да не се забележи от обществото? Много трудно е за частно лице да запази тайна при тия обстоятелства, а за една държава, всичките действия на която се следят упорито от страните, които й съперничат, това наистина е невъзможно. И тъй след разследванията в Англия, Франция, Русия, Прусия, Испания, Италия, Америка, дори и в Турция предложението за подводен кораб бе окончателно отхвърлено.
Прочее чудовището отново изплува въпреки непрестанните подигравки, с които го обстрелваше второстепенната преса, и скоро въображенията се увлякоха в най-невъзможни измислици на една фантастична ихтиология.
Още щом пристигнах в Ню Йорк, мнозина ми сториха честта да ме запитат какво мисля по въпросното необикновено явление. Аз бях обнародвал във Франция едно двутомно съчинение в голям формат, озаглавено „Потайностите на морското дъно“. Моята книга, която много се хареса на учените, ме направи специалист в тая доста тъмна област на естествената история. Поискаха мнението ми. Докато можех да отричам действителността на фактите, отричах напълно. Но скоро, притиснат до стената, трябваше бездруго да се изкажа. „Ню Йорк Хералд“ дори поиска от уважавания Пиер Аронакс, професор при Парижкия музей, да изпълни своя дълг, като изкаже какво да е мнение. Приех. Заговорих, защото не ми бе възможно да мълча. Разгледах въпроса от всичките му страни, политически и научно, и тук давам заключението на една добре обоснована статия, която бе напечатана в броя на вестника от 30 април.
„И тъй — казах аз, след като бях разгледал последователно различните хипотези, — понеже всяко друго предположение се отхвърля, трябва по необходимост да се допусне съществуването на някакво необикновено силно морско животно.
Големите дълбочини на океана са напълно непознати.
Сондата не е стигнала до тях. Какво става в тия глухи бездни? Какви същества обитават и могат да обитават дълбочини от 12–15 мили под водата? Какъв е организмът на тия чудовища? Трудно би било да се правят дори предположения.