Той беше някакъв Родоски рицар, втори Диодоне дьо Гозон, тръгнал срещу змея, който опустошаваше родния му остров. Или капитан Фарагут щеше да убие нарвала, или нарвалът щеше да убие капитан Фарагут. Среден път нямаше.
Корабните офицери споделяха убеждението на своя началник. Трябваше да ги чуете, когато разговаряха, обсъждаха, спореха, пресмятаха различните вероятности да срещнем чудовището и обглеждаха широката повърхност на океана.
Мнозина от тях отиваха доброволно да дежурят на марса13, нещо, което биха проклинали при всеки друг случай.
През целия ден мачтите биваха отрупани с матроси, чиито нозе не можеха да търпят палубата. А носът на „Абрахам Линколн“ още не бе почнал да цепи подозрителните води на Тихия океан.
Колкото се отнася до матросите, единственото им желание беше да срещнат единорога, да го прободат с харпун, да го издърпат на парахода и да го нарежат на късове. Те наблюдаваха морето извънредно внимателно. Впрочем капитан Фарагут споменаваше за някаква сума от 2000 долара, определена за онзи, юнга или матрос, боцман или офицер, който пръв съобщи за животното. Можете да си представите как играеха очите на всички, които бяха на борда на „Абрахам Линколн“.
От своя страна аз не оставах назад от другите във всекидневните наблюдения. Фрегатата имаше всички основания да се нарича „Арго“. Единствен Консей бе равнодушен към въпроса, който ни възпламеняваше, и не споделяше общото въодушевление на кораба.
Казах, че капитан Фарагут бе снабдил грижливо кораба си със специални уреди за лов на гигантския кит. Китоловен кораб не можеше да бъде по-добре въоръжен. Ние притежавахме всички познати оръжия, като се почне от харпуна, който се мята с ръка, и се стигне до назъбените стрели на странните къси пушки и до избухващите куршуми на оръжията за лов на диви патици.
На носа на кораба бе настанено усъвършенствувано скорострелно оръдие, което се пълнеше откъм затвора, с много дебели стени, с твърде тясна цев, образец от което щеше да бъде представен на Световното изложение през 1867 година. Това ценно оръдие, изобретено в Америка, изпращаше, без да се стеснява, един четирикилограмов конусовиден снаряд на около 16 километра. Тъй че на „Абрахам Линколн“ не липсваха разрушителни оръдия. Но той имаше нещо още по-ценно. Той имаше Нед Ланд, царя на китоловците.
Нед Ланд беше канадец, човек с рядка сръчност, който нямаше съперник в своя опасен занаят. Сръчност и хладнокръвие, смелост и хитрина, той притежаваше всички тия качества и само някой много съобразителен кит или някой особено лукав кашалот биха могли да се спасят от неговия харпун.
Нед Ланд беше около четиридесетгодишен. Той беше снажен човек, висок повече от шест английски стъпки, здравеняк, сериозен, не много общителен, понякога избухлив, а когато му противоречаха — много яростен. Външността му привличаше вниманието, а силният му поглед даваше особена изразителност на лицето му.
Мисля, че капитан Фарагут беше постъпил умно, като бе наел тоя човек на парахода си. С очите и ръката си той сам струваше колкото целия екипаж. Бих могъл да го уподобя само на мощен телескоп, който в същото време беше оръдие, винаги готово за стрелба.
Канадец значи французин и колкото Нед Ланд да беше необщителен, трябва да призная, че той се привърза към мене. Несъмнено фактът, че бях французин, го привличаше. За него това беше сгоден случай, да говори, а за мене — да чуя оня старинен език на Рабле, който още се говори в някои канадски области. Родът на китоловеца произхождаше от Квебек и бе дал вече мнозина смели риболовци още по времето, когато тоя град принадлежеше на Франция.
Постепенно Нед Ланд започна да разговаря с удоволствие, а аз обичах да слушам как той разправя за приключенията си в полярните морета. И за риболова, и за борбите той разказваше много увлекателно. Разказът му ставаше епичен и мене ми се струваше, че слушам някакъв канадски Омир, който пее „Илиадата“ на полярните страни.
Описвам тоя смел спътник такъв, какъвто го познавам сега. Защото ние станахме стари приятели, свързани с оная дружба, която се ражда и укрепва в най-страхотни обстоятелства! Ах, ти, прекрасен Нед! Бих искал да живея още сто години, за да мога по-дълго време да си спомням за тебе!
Но какво бе мнението на Нед Ланд по въпроса за морското чудовище? Трябва да призная, че той съвсем не вярваше в единорога и единствен на кораба не споделяше общото убеждение. Той дори избягваше да засяга тоя въпрос, за който реших, че трябва да му заговоря някой ден.
През една великолепна вечер, на 30 юли, т.е. три седмици след нашето тръгване, фрегатата се намираше успоредно с нос Блан, тридесет мили далеч от патагонския бряг. Бяхме прекосили Тропика на Козирога и сега Магелановия проток бе на по-малко от 700 мили южно от нас. Преди да изтекат осем дни, „Абрахам Линколн“ щеше да бразди вече водите на Тихия океан.