В такива черни мисли минава зимата и настъпва пролетта на 1872 година. Всичко се юрнало да оре, а беят не смее главата си да подаде от къщи, камо ли да отиде на чифлика. Тогава малко от малко узрява в него решението да поиска прошка и помирие с хайдутина, след като се уверява, че нито кърагаларите, нито каймакамите ще го спасят. Единственото му спасение остава — мир с Петка! Ето защо един ден бейят повикал при себе си „книжен човек“ и продиктувал следното писмо:
До господина Капитан Петко в Пустините (пущинаците)
Приключението, което стана миналата година през м. ТешриниЕвел в нашата колиба с черкезите, които ви бастисаха с цел да ви лишат от драгоценний ви живот, но бог е бил с вази и ви отърва и още помогна за вашата силна вяра в бога, а онези, които нямат вяра в бога и бог прати вазе да ги накажете, както се наказаха и божията воля се изпълни.
Господине Петко,
Да не мислите, че аз ви го казвам от мене си за лицемерие. Не! Не! Това го казват хората публично, без разлика на вяра и народност, та затова се присъединявам към течението на публиката, затова ви моля да ми простите вината на моя син А ли бея, така и на мен, понеже както син ми, така и аз бехме измамени от властта да станем виновни за това грозно зрелище на человеческий род. И като имам предвид, че вие вече отмъстихте на виновните с божия воля, то аз на това основание
и горното ми убеждение, прекланям глава пред вашата желязна воля, прося милост и от вас да ми простите, а каквато материална загуба имате, ще ви я заплатя, като вярвам, че вашата геройска дума е великодушна, вярвам просбата ми няма да остане без отзив.
Това писмо го давам да го предаде на вас Панайот Васев и каквото имате да заповядате, заповядайте чрез него, понеже е верен много.
Оставам ваш покорен Ахъ бей
Писано на 3 април 1872 година.
Това писмо било предадено на Петка от доверения човек на бея с много подаръци и устни поръчения, които склонили войводата да приеме предложения мир с още едно важно допълнение към условията: да се врече Хакъ бей, че никога в границите на неговия чифлик няма да се извърши нито една неправда над християните, които работят там, а освен това — да заплати на дружината облог 3330 турски лири. Хакъ бей с радост приел условията на Петка и наистина никога вече не нарушил дадената дума.2
Така след двегодишно дебнене и вражда приключил двубоят Петко — Хакъ бей с пълната победа на хайдутина, пред чиято „желязна воля“ всесилният чифликчия преклонява своята глава.
НОВА ИГРА С ОГЪНЯ
Играта тоя път захваща жандармерийският началник в Одрин, прочутият бабаитин бинбашият Арап Хасан. След като местните кърагалари и каймаками не успяват да се справят с Капитан Петка, след като всесилният чифликчия Хакъ бей превива врат пред неговата „желязна воля“, Арап Хасан е, който се наема пред Вали паша вътре в една година да види сметката на хайдутина. На него, разбира се, му е известно злополучното приключение на Осман ага, който се беше врекъл да извърши същото с Петка, но той, като изучил добре действията на Осман ага, сметнал, че никога няма да повтори неговите грешки.
Първата работа на Арап Хасан е да подбере за потерята си от добрите най-добрите. Седемдесет души имат щастието да попаднат в тая отбрана дружина, в която половината участници имат по две и повече рани, а другата половина са се били поне в пет сражения. Това са хора, отраснали с ятагана и барута, млади, яки и безстрашни, готови да следват своя прославен началник дори в ада.
Арап Хасан тръгнал от село на село в ония места, където Петко върлувал, хващал заподозрените като ятаци на хайдутина и с грозни побоища се мъчел да изтръгне от тях признание къде се крие „Големия“ и кои са неговите помагачи по селата. (Както и Осман.) Заедно с това населението трябвало да пече на кърагаларина и на неговите хора кокошки със стотици, да ги храни и пои, да им слугува и ги дарява с подаръци, каквито те си искат, или пък сами си ги вземали.
Петко узнал, разбира се, веднага всичко: и къде ходи Арап Хасан, и какви закани му отправя, и какви безобразия извършва, и макар че много пъти имал сгода да се разправи с неговата потеря, намислял, вместо да троши силите на своите хайдути в кървав бой, да залови Арап Хасан жив и го накаже със същото наказание, с каквото и Осман ага. За да изпълни Петко тайния си план, той решава да накара най-напред Арап Хасана спокойно да се отпусне. А това можело да стане само ако жандармерийският началник е сигурен, че Петко е далеч от мястото, където се намира той със своята потеря. И случило се тъй, че току-що набарал дирите на Петковата хайдушка дружина в Еноско и незабавно тръгнал за натам. Арап Хасан още на другия ден, след като се установява в Еноско — научава новината, че Петковата дружина се появила и направила някаква си пакост в Гюмюрджинско. А къде е Еноско, къде е Гюмюрджинско! Най-малко три-четири дена път, което ще рече през тия няколко дена бинбаши Арап Хасан и уморените негови момчета ще могат хубаво да си отдъхнат и починат. Хубаво да си похапнат и пийнат в беззащитните български села, че да бъдат след това бодри, когато влязат пак в дирите на Петка.
2
Истината и справедливостта изисква да се признае, че като изключим Осман ага, комуто Петко обръсна веждите и мустаците, няма друг случай в неговата хайдушка практика да е излъган или предаден от турчин, след като турчинът е давал честната си дума. В преследването властниците — кърагалари и каймаками — са били често безогледни и жестоки, но на дадената дума турците обикновено удържавали докрай.