До горския самоуправен владетел Петко Киркоолу
Писмото ви, което бехте проводили до мене, бях го препратил до моето високо началство с молба от моя страна да ви се уважи, и тази ваша молба се уважи. Съгласно вашето искане и на основание телеграфическата заповед с днешна дата, вашите роднини и приятели са освободени всички от Одринския затвор. Затова ви моля да освободите Хасана заедно със заптиите, всички които се намират във вашите ръце.
При това пращам ви моя добър приятел Хасан бея, който ще ви донесе моите добри пожелания към вас.
Ференски каймакамин
Мустафа Ефенди Сусам
В историята на хайдутството такива документи са редки, може би — единствени! Такива документи, в които един каймакамин да нарича в писмото си един хайдушки войвода „самоуправен“ (независим) властител и да му поднася черно на бяло капитулацията не на един незначителен местен бей, а на всесилния одрински Вали паша! Нещо повече, както узнаваме от сметката на Петко войвода за постъпленията и разходите на дружината му през 1872 година, ференският каймакамин е бил принуден да заплати допълнително за освобождаването на Арап Хасан огромната за времето сума 6000 златни турски лири.
И още една огромна печалба придобил Капитан Петко войвода с освобождението на Арап Хасан — всеобщо удивление за проявеното великодушие и кавалерство, което накарало турците да гледат на него като на един благороден бабаит!
И все пак Арап Хасан е трябвало да изтърпи едно малко наказание, за да помни кога се е хващал да си играе с огъня — и на него подобно на Осма н ага му били обръснали левия мустак и дясната вежда. След тази малка операция, която завинаги опозорила жестокия и самонадеян бинбашия, той, без никъде да спира, се явява в Енос на каймакамина, а каймакаминът веднага го препраща в Одрин на Вали паша, където го чака разжалваме и тригодишна присъда във Видинската крепост.
Като епилог на приключението с Хакъ бея и Арап Хасана ще си позволим да спрем вниманието на читателя върху една сметка — „сметката“ за приходите и разходите на Петковата хайдушка дружина от 20 май до 31 декември 1872 година, запазила се по една случайност заедно с другите няколко документа от същото време, която поместваме в оригиналния й вид.
СМЕТКА
за 1872 година от 20 май до 31 декември Придобити:
1. От чифликчията Хак! бей земал 3330 лири. турски
2. Мустафа бей 6000 лири турски
3. От Ахмедага юзбашията в Гелиболъ 460 лири
Всичко 9790 лири турски. От тях расходвани за нуждите
на дружината:
…… 256 л. тур.
18
513, 280,
967 За храна, вино и ракия
тютюнъ, облекло, оръжие и други потреби
рум. облигации чадъри
На бедни в брой
върабтт . . .
добитокъ
За прислуги
На шпиони
На стражари
църкви и учил. помощи
затворници в Одринъ
. свирачи
1960 150
322 л. тур.
172 … 220 … 170 …
25 л. тур. . . 168 . 80 25 . — Всичко 5332
На лице в касата оставали 4458 л. т.
Истина е, че не е обичайно в един разказ да се поместват и сметки, но вярно е също така, че въпросната Петкова сметка сама по себе си представлява един своеобразен, безкрайно интересен документален разказ за Петковото хайдутуване, който няма равен на себе си в хайдушката практика. Какво ни разкрива тоя разказ в няколко цифри?
Преди всичко ние узнаваме по какъв начин на бира Капитан Петко средствата, необходими за съществуването на дружината. Дребните хайдушки обири, от които не са се въздържали дори най-известните хайдути, са напълно чужди за тоя благороден предводител. В неговата осемнадесетгодишна хайдушка биография няма нито един подобен епизод! Доброволно или насила той взима пари само от богатите, в нещо провинени турци било като „налог“, било като „залог“, за да пусне някои пленници, или като „откуп“ за сторени прегрешения към християнското население.
В обикновената, нека да я наречем, „класическата“ практика на хайдутството и още повече на старото хайдутство ограбеното богатство се дели между всички, а след това всеки го използува, както намери за добре. Едни са крили и закопавали своите пайове и при честите внезапни хайдушки смърти тези пайове са си останали скрити под земята. Други на стари години са строели манастири и черкви за успокоение на душите си, трети купували чифлици, четвърти раздавали парите за „хаир“ на сиромаси и т. н., но за първи път ние виждаме една хайдушка дружина с редовна годишна сметка едвам при Петко войвода, която ни показва, че събраните огромни суми не се делят „на пушка“ или „на гугла“, че никой не обогатява лично себе си с тия пари, а се изразходват за общи цели.