Криволичейки по синорите на лозята, двамата приятели вече наближавали двореца, когато Ангел, трогнат от гледката на чудното море и хубавата вечер, викнал да пее. В същата минута храстите около тях неочаквано се раздвижили и докато да разберат какво става — двамата другари се видели заобиколени от двайсетина жандарми, които държели насочено в тях оръжието си. Стражарите веднага започнали да претърсват задържаните, но у Петко те не намерили нищо особено, затова пък от Ангел Райчев измъкнали от вътрешния джоб на палтото му едно лимонадено шише и една тясна мукавена, завързана с канап кутия.
Докато се разигравали пред очите на Капитан Киряков тези неочаквани събития, той се подсетил, че с него става нещо лошо, и през главата му минала мисълта да грабне една от стражарските пушки, да натръшка стражарите и да фукне през лозята към града, но в следващия миг благоразумието надделява. Накъде да фукне? Ако да беше сам — може да забие в планината, но в града у дома си той има една жена, с която е свързал живота си и на която се е клел, че ще си живеят мирно. А може пък задържането му да е за кратко, както се е случвало не веднъж и дваж.
Капитан Петко се покорява и тръгва пред стражарите заедно с Ангел, който никак не изглежда много-много да е загрижен. Двамата арестувани завеждат в участъка при лозята. В стаята, където ги разполагат. след малко вратата се отваря и се появява лично варненският градоначалник Спас Турчев и безцеремонно пристъпва към разпита:
— Признавайте всичко! Какви са тия содени шишета? Каква е тази кутия.
Ангел проговаря пръв:
— В това содено шише има динамит, а в кутията — фитил. Капитан Петко ме накара да ги взема. Той ми даде и парите за купуването им. А сега идвахме да ги сложим в банята, където се къпе министърпредседателят Стамболов.
— Защо?
— За да го убием! — „самопризнава се“ Райчев, без окото му да мигне.
Капитан Петко не вярва на ушите си. Вярно ли чува той? Не сънува ли? Но не! Ангел Райчев повтаря всичко дума по дума.
— Ти, господине, какво ще кажеш? — обръща се Турчев към Петко.
— Ще кажа, че това е една мръсна лъжа! — едвам намира думите си Петко. — Това е мръсна уйдурма на тогози, вашия агент!
— Ще видим! — скръцва със зъби Турчев и дава заповед на старшията: — С пранги на ръцете! В града!
В града първият, при когото е заведен Капитан Киряков, е окръжният управител Паничерски. Още като се отваря вратата и вижда бившия войвода с белезници на ръцете, той започва злобно-тържествуващо да вика:
— А-а, ти си бил, ха! Аз ще те науча тебе как се правят комплоти против властта и царя!
— Никакви комплоти не съм правил! — опитва се да каже истината Петко и започва да обяснява какъв капан са му скроили полицейските и как са го измамили.
— Измамили те, а? — прекъсва го Паничерски, като става иззад бюрото си и размахва пред лицето му потния си космат юмрук. — Как тъй те измамили, ти дете ли си бе, да те измамят толкова лесно? Такива шейретлици, драги, ти не можещ да прекарваш пред нас! Аз ще те накарам тебе да изкажеш и майчиното си мляко, а не само това, дето сте кроили в дома на Великова! Ще те набутам сега в кауша, а сетне ще поговорим пак… Водете го! — заповядва той на войните. Този път арестантът е заведен в градоначалството. Ангел Райчев не е вече с него: като „само-признал се“ е освободен. В градоначалството най-напред се опитват да го разследват правителствените чиновници Муткуров и Карагьозов, но като не успяват да го убедят да „си признае“, с разпита се заема самият Турчев. Отначало той играе ролята на доброжелател: сгрешил е Петко, поддал се е на своята омраза, това се случва, но той знае, че честният на родей войвода е оръдие на други, та нека да изкаже тези „други“, които заговарят против живота на министърпредседателя, а за това той ще получи не само свободата си, но почест и пари. В отговор Турчев получава все едно и също:
— Това е измама! Това е уйдурма! Градоначалникът решава да обърне „дебелия край“ и заповядва опасният арестант и заговорник да бъде преместен във втори полицейски участък на „Балък пазар“, който се слави с най-жестоките стражари и най-влажното мазе, но като вижда, че и тая заплаха не дава никакъв резултат, изобретателният Турчев решава да пристъпи към последното си средство, за да изтръгне необходимите му признания, и дава нареждане КирЯков да бъде затворен в подземията на Римската крепост „Ичкале“, която е само на 30 разкрача от втори участък.