— Как е? — попитал Карагьозов с тънка усмивка на устата.
— Добре! — отговорил Петко.
— И ще стане още по-добре, ако ти не признаеш истината за комплота! — заплашил го Муткуров.
— Господа — обърнал се Петко към двамата сановници, — аз никога не съм лъгал през живота си. А колкото за тъмницата — влезте вътре и вижте, че и говеда ако вкарате вътре, и те биха поревали.
— Щом е тъй, кажи истината и ще се избавиш — посъветвал го Муткуров.
— И при това ще бъдеш награден! — добавил Карагьозов. — Само ми кажи имената на комплотаджиите! Нищо друго!
— Аз не мога да си товаря съвестта с клевета на невинни хора! — отвърнал Петко. — Може да ме държите, докато изгния, може да ме уморите от глад, от бой, от мъки, убийте ме дори, но нека да издъхна със спокойна съвест! Тъй кажете на оногова, който ви е пратил.
Разбрали, че работата няма да се свърши, сановниците навели глави и тръгнали към изхода, а жандармите отново въвели арестанта в страшното подземие.
Настъпва пак тъмнина и пустота. Всъщност пустотата не е пълна, защото, надушили жива плът, рояци плъхове започват да се събират и тяхното цвъртене нарушава тишината в тая зловеща каменна дупка. Въпреки молбата на Кир яков, дреха не са му дали и хилядолетната студена влага по стените просто го вледенява и изсмуква. Няма и къде да седне. Най-сетне избира едно по-сухо място, помита го с крак от плъпналите навсякъде паяци, плужеци, буболечки и с въздишка се отпуща на земята. За какво мисли войводата през тия тежки часове на ужас, лед и самота?
Според неговите собствени думи той си припомнял за турските кауши, през които минал в първите години на своето хайдутство. За Гелиболската тъмница с ковано дюшеме и тънки дувари, които неговите аркадаши пробили за шест денонощия с една строшена лъжица! За тлъстата чорба! За отличните другари! За добрите стари чауши, които се обръщали към него — царския душманин — с „афдерсън“, когато настъпвали кратките часове за изпит, за чудесните цигари, които лично каймакаминът свивал за Петко, когато почвал разговора за неговите зулуми и бунтарства.
Ето за какво си мислел Петко, когато скръцнали резетата и двамата старши стражари Шейтанов и Студенов влезнали в килията, последвани от четиримата здравеняци стражари. Единият носел фенер, вторият — въже, а останалите държали в ръцете си камшици… Подозрял какво ще става, Петко скача, готов да рита и да блъска, да се съпротивява, но джелатите — силни, отпочинали, охранени — едновременно се спущат към него и — докопали го един за глава, друг за крака — повалят го още в същата минута на земята. Краката му са мигновено свързани. Също и ръцете. След това го простират с лице към земята и двама юначаги сядат върху него — единият върху раменете, вкопчил между ботушите си главата на беззащитната си жертва, а другият — седнал върху вързаните му крака.
— Ще казваш ли? — пита за последен път старшият стражар Шейтанов.
— Няма какво да кажа! — изхриптяла гласът на Капитана изпод коленете на стражаря.
— Започвайте! — дава своето нареждаме Студено Шейтанов.
Поваленият войвода все още не вярва на това, което става с него, когато усеща как две ръце хващат ризата му, заголват целия му гръб, скъсват поясока му и му свличат панталоните до петите. Минутно мълчание предшествува страшната минута, когато ще свирнат волските камшици в ръцете на стражарите, това е краткото, време, когато при светлината на фенера те забелязват нашареното със стари хайдушки рани Петково тяло. При вида на тия рани нощните палачи може би са се поколебали, но то е било за един-единствен миг, след което двете сухи волски жили изсвистяват и се впиват в гърба на легендарния хайдутин, за да се кръстосат новите със старите му рани.
Всичко това звучи като една кошмарна измислица, но за съжаление е вярно. Невярващите могат да се убедят сами, ако прочетат присъда No 108 от 3 юни 1896 година на Углавното отделение на Русенския апелативен съд, издадена против бившия варненски градоначалник Спас Турчев: „Като е бил затворен в подземието, което е било влажно — четем за мотивите на споменатата присъда, — той (Петко Киряков) е бил разпитван от стражарите Шейтанов и Студенов по комплота, на което той е отговорил, че по комплота нищо не знае. Тогава те заповядали да го бият стражарите. Едни от стражарите му държали ръцете, други — краката, а трети го биели с волски камшици. Нанесеният му бой бил много тежък. Той е паднал в несвяст. Били го три пъти. Третий път — по краката. Преди да го бият, не му позволявали да седне, като го държали прав и се пазел с пушки от стражарите. Той е бил изтезаван, за да признае, че е имал намерение да убие Стамболов, което той отказвал.“