ПРИЛОЖЕНИЕ
НОВИ ДАННИ ЗА КАПИТАН ПЕТКО ВОЙВОДА
През 1975 г. по инициатива на режисьора Неделчо Чернев и студио „Екран“ при Българската телевизия започна подготовката за създаването на многосериен биографичен филм за Капитан Петко войвода. Филмът, посветен на 1300-годишнината от създаването на Българската държава, е вече завършен.
Негов режисьор е Неделчо Чернев, а оператор — Димо Коларов. В тази българска историческа суперпродукция участвуват общо 308 професионални актьори, 466 натурщици в епизодични роли и 21 468 статисти. Ролята на Петко Войвода се изпълнява от з. а. Васил Михайлов. На жмене бе възложено да напиша сценария на филма и във връзка с това се наложи да направя допълнителни изследвания върху биографията на легендарния Капитан. При тези изследвания се натъкнах на някои нови обстоятелства и факти за живота му, които използувах при писането на сценария, но струва ми се, че заслужава да бъдат включени, макар под формата ма приложение, и във второ допълнено издание на очерка ми за него. Новите материали, макар да,не променят съществено биографията на Петко Войвода, допллват я,с характерни подробности, които не бива да се забравят.
Освен това, никога отнапред не може да се каже кой факт от живота на една историческа личност е важен или маловажен, преди да се направи пълна равносметка на неговия живот. А пълната равносметка (ако това е изобщо възможно) е дело на бъдещето.
Преценена от това гледище, всяка „дреболия“ от живота на големия хайдутин и ратник за българската свобода Капитан Петко войвода има своето не само сегашно, но и бъдещо значение и следва старателно да се отбелязва в летописа на неговия бурен живот.
И така, да започнем нашите допълнителни бележки с
РОДОСЛОВИЕТО НА ПЕТКО ВОЙВОДА
Сам Петко войвода е разказвал на един от първите свои животописци — Филип Симидов, — че той е от „рода на Калояновите, доста стар род от няколко векове, според казването на майка му“, затова Симидов именува нашия герой „Капитан Петко Киряков Калоян“, (виж сб. „Петко войвода“, изд. „Наука и изкуство“, 1954 г., съставители Н. Спиров, П. Карадялков и др.). Твърди се пак в същия сборник, че майката на Петко се казвала Груда и била от село Тахтаджик, съседно на Дуганхисар. Това не се оспорваше до 1974 г., когато се появиха (за сега,в ръкопис) спомените на НАДКА СТАНЕВА МОРЕВА, родена през 1903 г. в родното село на капитана — Дуганхисар. В своите записки, озаглавени „Тетрадка по история за българския поробен народ в Беломорска Тракия“, Станева изрично твърди, че майката на Петко войвода е една от осемте дъщери на КАЛОЯНА МЪДРИ (както го нарича тя). Самата Надка Морева е също от рода на „Калоян мъдри“ и когато говори за негови дъщери, тя ги нарича „лели“, така че като на близка тяхна родственица може да й се вярва. Дори да приемем нейното твърдение за недоказано, едно е безспорно, че Капитан Петко войвода е издънка (все едно по каква линия) от големия и славен род на „Калояновците“. Това ни задължава да кажем няколко думи за този род, позовавайки се на писаното за него в спомените,на Морева.
Коренът на Калояновците в Дуганхисар може да се проследи докъм средата на 18 век, когато един Петко Мамирев решава да кръсти родената си през 1765 г. мъжка рожба, с името на българския цар Калоян.
По онова време било общоприето, като подраснат момчетата на около дванадесет години, да ги изпращат сами да си изкарват хляба като овчари и аргати по бейските чифлици из Беломорското поле. Там усвоявали „чифчилъка“ и овчарлъка, а след това се опитвали сами някак да стъпят на краката си. Младите момчета отивали по бейските чифлици и по друга причина: през 80-те години на XVIII в:к в Южна Тракия се разразява кърджалийството и настъпват тежки времена на открито масово разбойничество. В това смутно време бейските чифлици, със своите каменни кули и въоръжени пазачи, са били предпочитано убежище на невъоръжените българи, особено в случаите, когато беят сам е бил в таен или явен сговор с размирниците кърджалии. (Така е било изГлежда с „агата“ на младия Калоян Петков Мамифев.) На тази мисъл Ни навежда фактът, че този същият ага около 1795 г. е бил заточен по заповед на султана, а движимите му имоти — конфискувани. От големите му стада овце и кози, от многото волове и коне, останали само около 500 бравчета, за които бейският аргатин Калоян заявил, че са негови собствени.
Освен това досетливият младеж успял да укрие и сляпата майка на бея, която трябвало да сподели заточението на сина си. След пет години, когато след изтърпяването на присъдата беят се върнал, той заварил своите хамбари пълни с жито, нивите — обработени и стадата възстановени под грижите на верния и сръчен Калоян. Турчинът се толкова зарадвал, че решил веднага да се отблагодари на верния човек, като му отстъпил даром от своята земя 300 декара заедно с няколко чифта коне и волове, за да си я обработва. Калоян обаче отказал този бейски дар. „Благодаря ти, беим, но нищо не искам — рекъл му той. — И да взема това, което ми даваш, няма да му видя хаира. При тоя имот, зная, че кърджалиите ще нападнат къщата ми, ще я изгорят, мене ще убият, децата ще изколят, а жена ми ще отвлекат и все едно, че нищо не си ми дал.“