След като отмъстил за брата си, бъдещият войвода се запилял към Еноско, за да скрие следите си от властта. Харесали се там с едно гъркинче, за което се и оженил, и отишъл към Ипсала.
Там, в едно затънтено село, свил своето първо сеМейно гнездо с намерението да живее мирно. И никой не знаел къде е изчезнал, с изключение на брата му Митрю, който се условил някъде наблизо до Петковото село за овчар, та от време на време двамата се виждали и разтъжавали.
Така отново заживял Петко мирен живот, но не било,за дълго. Веднъж той решил да купи на жена си армаган от панаира в Бнос, но там се натъкнал на един свой съселянин. Оня се вторачил в Петка и го запитал: „Абе ти не си ли Петко Пантата?“ Нямало как, — признал си Петко, че е той, и замолил земляка си да не го издава на турците. За да го придума да мълчи, той му дал колкото пари се намирали у него и се разделили с тържествената уговорка случайната им среща да си остане в тайна.
Върнал се Петко в селото си, но не легнал да спи в къщи, а в плевнята. И, разбира се, неговото чувство за надвисналата опасност, което оттук нататък много пъти ще го отървава от беда, не го излъгало: призори на дворната порта се похлопало, заптиите го затърсили, но той успял да се измъкне, и вече не се върнал,в своя дом. Намерил обаче брат си Митря на полето ги го проводил при жена си, за да я доведе при него, но,тя не се съгласила. Имали вече малко дете (момченце) и тя предпочела да се скрие при баща си, вместо да,поеме рисковете на едно странствуване по чужди места с един търсен от властите мъж.
Така Петко станал хайдутин.
Известно е, че Петко събрал чета от петима другари, сред които бил и неговият побратим Петко Радев, наричан още Малък Петко (заради ниския си ръст). Малката хайдушка дружинка скитала само по едни места в гората и паднала в ръцете на турците.
Това според Кирка Каракиров станало така: хайдутите били поканени в село Исьорен — на гости у някакъв си уж ятак на четата. Изгладнелите мъже започнали лакомо да ядат и пият. Малкия Петко много обичал ракийката, пък и другите не оставали назад. Въздържал се само Войводата, който предчувствувал, че тази пиянска веселба няма да излезе на хубав край. Няколко пъти той казал на Малкия Петко да спре да се налива, но оня му се сопнал, станало препирня, препирнята — скарване и Войводата решил, макар и сам, да се оттегли от подозрителната къща.
Едва се бил махнал той и малката полупияна хайдушка чета била заградена и след кратък бой — заловена от турските жандарми.
Останал сам, известно време Войводата се скитал, а след това отишъл при един свой ятак — бозаджия, арнаутин. Колибата на арнаутина била не в селото, а някъде навън, та Петко се крил при него „доста добре“. Двамата били уж аратлици, погаждали се и Войводата никак не подозирал, че арнаутинът се е вече врекъл на властите да им предаде Петко жив и да получи, естествено, обещаната награда.
Веднъж арнаутинът предложил на Петка, след като си били добре похапнали в колибата, да излязат малко навън, на сефалък (открито). Петко тръгнал напред, но когато да мине .през вратата, понеже бил висок, навел се. В този момент арнаутинът извадил можа си и го „порнал“, само че,не в гърба, а в бедрото, защото искал жив да го предаде в ръцете на каймакама. Арнаутинът се вкопчил в своята жертва, но раненият хайдутин успял да го отхвърли, и хукнал навън, ала на стотина крачки от вратата на колибата го връхлетели неколцина скрити в засада черкези. ОмаломоЩен от рамата, след кратка борба с тях, той бил уловен и заведен в тъмницата в Гелибол (Галиполи).
Там заварил заловените в Исьореи свои другари.
От очерка на Стою Шишков за Петко войвода знаем, че след опита на заловените хайдути да пробият стената на Гелиболския затвор и да побепнат оттам, те били препратени в Солун. .
Според Кирко Каракиров освобождаването им от солунския затвор станало така: Петко заедно с Петка Радев подкупили фурнаджията, който возел с една каруца хляба на затворниците. Двамата побратими се скрили в празната каруца и така се измъкнали. Град Солун тогава бил опасан със стена, имало врати, през които,се излизало, и те се пазели много строго. Хайдутите и техният съюзник не посмели да излязат през вратата с каруцата, но се крили известно време в една изба, докато най-сетне една сутрин се мушнали между кравите, които всяка заран излизали на паша и Така се измъкнали навън от .Солун. По пътя за Драма обаче налетели на турска стража. Стражата ги подгонила и започнало преследването им. Петко Радев, който обичал попийването, скоро се уморил и казал, че ме може повече да бяга. Войводата понечил да го носи, но било невъзможно — по петите им тичали заптиите. Като нямало друг изход, той хукнал сам, а Петко Радев бил заловен .и върнат в затвора. След като се отскубнал от преследването, Голям Петко отишъл до село Коруджали, Гюмюрджийско, намерил си ятаци, съвзел се от раните, образувал нова дружина, и тръпнал да хайдутува — ЗА ВТОРИ ПЪТ.