Трябва да се отбележи, че спомените в селата на север и юг от гюмюрджйнски КарЛък за Петко войвода се сливат със спомените за Малкия Петко, неговия побратим, Петко Радев (Радулов). За него има също нови данни (написани от В. Харамиев от София, ул. Веслец щ2), които го очертават като народен герой, достоен за приятелството и побратимството на Големия Петко — войводата.
МАЛЪК ПЕТКО е роден около 1842 г. в село Калайджи дере от баща Радю и майка Кера. Той бил най-голямото от общо единадесет деца. Бащата на Петко се проявява като буден мъж, природно надарен, а майката минавала за голяма песнопойка и разказвачка. Синът й Петко от дете слушал нейните хайдушки песни и неусетно се подготвял за бъдещата си хайдушка съдба.
За разлика от своя бъдещ побратим — Големия Петко, Малкия, макар да бил по-дребен на ръст, бил лют, невъздържан и с буен нрав. Повод за неговото излизане в гората станало едно изгубено чорбаджийско муле. Собственикът на мулето Хаджи Шенко донесъл на турците, че го е откраднал Малък Петко. Започнали тогава разпити, разкарвания, докато набеденият млад човек разбрал, че за него „няма живот“ в селото, приел предложението на Големия Петко да станат хайдути, за да могат да си отмъстят.
За малкия Петко е известно, че Стамболовата полиция го е издирвала заедно с други заподозрени политически противници като „разбойник“. Дейността му след Освобождението на България е много слабо осветлена и не се знае дори къде и как е завършил бурният живот на този най-близък другар на Капитан Петко войвода.
ГАРИБАЛДИ — ПЕТКО ВОЙВОДА
Сам Петко войвода е разказвал на своя животописец Стою Шишков за ходенето си при освободителя на Италия — Джузепе Гарибалди, от когото той се научил на много неща. Великият италианец му дал пръстен в знак на приятелство и вероятно под негово внушение и с негово съдействие през 1866 г. Войводата заминава с дружина от около 300 души да се бие за освобождението на остров Крит от турско владичество.
През 1979 г. военният историк о. з. полк. Стилиян Нойков се натъкна в Австрийските тайни архиви на интересен за нас документ — едно .полицейско нареждане за издирването на провинили се в бунт сподвижници на Джузепе Гарибалди, сред Които фигурира и името,на Петко Киряков. Явно, през 1866 г. Войводата е участвувал в нередовната армия, която Гарибалди повежда срещу Австрия за освобождение на заетата от нея италианска провинция Ломбардия.
Този документ поставя вън от всякакво съмнение гарибалдейството на Капитана, за което той така скромно и кратко е разказвал на своя животописец Шишков.
НОВИ ДАННИ ЗА ПЪРВАТА СРЕЩА НА КАПИТАН ПЕТКО ВОЙВОДА С ОФИЦЕР ОТ РУСКИТЕ ОСВОБОДИТЕЛНИ ВОЙСКИ
Първата среща на Капитан Петко войвода с офицери от руските освободителни войски станала по един неприятен за него повод — наклеветяването Му пред руската военна администрация, че той е разбойник. Във връзка с това бил изпратен, както е известно, един казашки взвод, за да бъде „разбойникът“ арестуван и разследван.
За командуващ на отряда бил назначен капитан от руската армия Г. Джорджидзе, грузинец, зачислен във Владикавказкия казашки полк. Руският капитан се случил дописник на грузинския вестник „Дроеба“, където в бр. 193 от 1878 г. е поместено едно доста подробно описание от него за срещата му с Капитан Петко войвода, когото е трябвало да задържи.
Върху Войводата (изяснява се още в началото на дописката) тегнело обвинението, че ограбва чрез скитащи по селата свои хора местното мохамеданско Население. Тези хора отивали като пратеници на Петко, искали пари, а в случай на отказ заплашвали, че ще подпалят селото. Натоварената с преследването на тези разбойници руска войскова част се натъкнала в една гора на 50 души, които показали на командуващия писмо, написано уж от Петко войвода, и така Г. Джорджидзе взел окончателно решение да намери тоя „всемогъщ Петко“ и да узнае каква точно е неговата роля.
Г. Джорджидзе се посъветвал със своя боеви другар осетинеца Дударев:
— Ако изпратя казаци при Петко, как мислиш, ще дойде ли?
— Не мисля, капитане, все пак объркано време е. Но може да се пробва, освен това желателно е не казаци, а някои от местните хора да изпратим!
Капитанът се разсмял.
— Щом е така, то ти ще отидеш лично при Петко! Предай у, че искам да поговоря с него.
— Слушам, капитане!
Грузинският журналист с нетърпение очаквал срещата със защитника на българите. И много скоро пред него застанал Петко.