„ТЕТРАДКА ПО ИСТОРИЯ ЗА БЪЛГАРСКИЯ ПОРОБЕН НАРОД В БЕЛОМОРСКА ТРАКИЯ“
В тези спомени преки данни за Петко войвода има много малко, но затова пък в петдесетина страници на своя ръкопис Морева е нарисувала една сочна поминъчно-битова картина на живота в Дуганхисар, родното село на Войводата, без която животът на Петко войвода едва ли би могъл да бъде докрай почувствуван и разбран от неговите сегашни и бъдещи животописци.
Казвам „бъдещи“, защото, докато има на света България, споменът за Капитан Петко войвода ще продължи да буди интерес и да вълнува въображението на всички българи.
А ето и накрая една малко известна досега дописка от Варна за погребението на Капитан Петко войвода, поместена в русенския в. „Славянин“ от 12. II. 1900 г.
„Г-не редакторе, на 7 того по 5 часа сутринта след кратко боледувание (рак в стомаха) се помина капитан Петко Киряков. Умре, г-н редакторе, един от малобройните 15 редки войводи, с каквито майка България не отказвала да се сдобива в трудните за нея времена. Умре родопския герой, плашилото на турската империя, почти от 1862 г. до 1879 г. Той е бил еднакво любим и уважаван от всички султанози поданици в целия Одрински вилает: от турци, гърци, помаци, българи. За него ще поговорим по-подробно, пространно, когато съберем всички негови деяния по цялата Тракия.“
Последните думи на умиращия Капитан Петко войвода, отправени към младите хора около него били: „Момчета, работете за свободата на заробеното ни отечество.“
Приведохме дописката в „Славянин“, защото в нея намираме едно обещание, което и досега не е изпълнено в цялост — събирането на „всички деяния“ на Капитан Петко войвода, свързани с неговата хайдушка, революционна, а и гражданска дейност в Княжество България. Вярно, за легендарния капитан има доста обширна, предимно очеркова литература (около 130 публикации по книги, списания и вестници), но като изключим написаното за него от Филип Симидов и двамата родопски книжовници Хр. п. Константинов и шишков, другото, с малки изключения, е преповторение на онова, което са ни казали за него те.
Сериозен опит за увековечаване паметта на Петко войвода беше извършен със събирането на животописни материали за него (спомени, документи, народни песни и пр.) в един сборник, издаден през 1954 г., изд. „Наука и изкуство“ по заявка на Тракийския научен институт, под редакцията на Никола Спиров, Петко Карадялков и др., който изигра сериозна роля за увековечаване паметта на Капитан Петко войвода.
От 1954 г. досега обаче се намериха още животописни материали за него — снимки, бележки, а и спомени, като тези на Константин Божков, така, че нуждата от един пресъставен или новосъставен сборник, посветен на Капитан Петко войвода се усеща все повече при засиления обществен интерес към неговата необикновена личност.
ОБЯСНЕНИЕ НА НЯКОИ ТУРСКИ ДУМИ:
Ага — титла, давана на влиятелни лица в Турция. Това е същевременно титлата на командуващия еничерския корпус в Османската империя.
Ангария — феодално право на бейовете и спахиите да се ползуват от безплатния труд на раите за извършване на полските работи в техните чифлици, за строежи и други подобни. В Самоковско притежателите на видните и маданите са използували безплатния труд на селяните за доставка на въглища и руда. Ангарията е била един от най-съсипателните данъци в Османската империя.
Аргат — слуга. Обикновено — селски слуга, използуван за кърска работа или овчарлък.
Бейлербейство (вилает) — най-голямата административна единица в Османската империя, която се равнява на област, в която са влизали няколко окръга (санджаци). Вилает през XV век например е бил по-малък от санджак.
Бюлюк — войскови отряд.
Бюлюкбашия — командир на войскови отряд.
Бей — титла) давана предимно на средния слой служители в Османската империя, началници на войскови части, полкови командири и особено на богати турци.
Бейлербей — буквално бей на бейовете. Титла на управител на бейлербегствата в империята от XIV до XVIII век.
Бабаджан — едър, силен.
Бурия — военна тръба за подаване сигнали.
Бабаит — юнак, юначен, безстрашен.
Валия — управител на област, вилает.
Везир — висше военноадминистративно звание в Османската империя, давано на членовете на Султанския съвет, на управителите на някои области, ма най-висшите паши. Велик везир е първият везир на империята, главнокомандуващ на армията и ръководител на целия административен живот на държавата, ръководител на заседанията на везирите.
Гяури — хулно название за християните, което ще рече „безверници“.