Настъпи дългоочакваният дневен прилив, но не им донесе освобождение. Той се оказа по-слаб от нощния и само леко приповдигна кърмата на кораба.
В шест часа нивото на водата в трюма започна отново да се повдига и се наложи да се постави трета помпа. Четвъртата запасна помпа се оказа повредена. Кук заповяда да я изхвърлят зад борда.
Моряците бяха измъчени. Командите, които работеха при помпите, бяха принудени да се сменяват всеки седем минути. Офицерите заставаха на мястото на падащите от умора моряци и работеха наравно с всички. Никой не роптаеше. Всеки чувствуваше, че от този мъчителен труд зависи собственото му спасение.
Когато се мръкна, при Кук дойде Бънкс.
— Нима се надявате да се измъкнете от скалата? — попита той.
— Надявам се! — отвърна Кук. — През нощта приливът ще бъде много висок.
— Австралийският бряг е на осем мили от нас — каза Бънкс. — Ще може ли „Усърдие“ да се добере до него с такава огромна дупка на дъното? Сега скалата запушва дупката като тапа, но когато се измъкнем…
Кук мълчеше.
— В лодките ще се събере не повече от половината екипаж — продължаваше Бънкс, — останалите са обречени на гибел. Какво ще правим?
— Какво ще правим? — повтори след него Кук. — Вие и аз? Ние ще останем на кораба.
Но Кук знаеше, че това не е изход от положението. Моряците също няма да се съберат в лодките.
А какво очаква онези, които успеят да стигнат до австралийския бряг? Самотен живот далече от родината и близките. А сега трябва да се работи.
Кук отиде при помпата, разкопча яката на ризата си и започна заедно с изнемогващите моряци да помпа водата. Сега командите се сменяваха всеки пет минути. Когато идваше смяна, свършилите работа падаха от умора и лежаха неподвижно, докато не дойдеше отново техният ред.
Започна прилив. Нивото на водата достигна вече най-високата точка на дневния прилив и продължаваше все още да се повдига. Всички лодки бяха спуснати във водата и завързани с въжета за кърмата на кораба, за да се опитат да го издърпат от скалата.
Водата се издигаше все по-бавно. Корабът се размърда и започна да се съживява.
Ура! Палубата се изправи. „Усърдие“ бавно се заклати върху вълните.
Всички весла от лодките удариха с плясък водата. Въжетата се опънаха и корабът заднишком слезе от скалата. Сега под тях беше дълбоко. Те бяха свободни!
За миг поставиха всички платна, но вятър почти нямаше и гигантските платнища увиснаха като чували, поклащайки се едва-едва. Корабът пое бавно към брега.
Първите десет минути моряците ликуваха. Те радостно се прегръщаха. Дори помпите затракаха по-весело. Но скоро забелязаха, че корабът някак странно се е снижил, че от палубата повърхността на морето вече не изглежда толкова далече както преди и когато погледнаха в трюма, разбраха безнадеждността на своето положение.
— Сър — каза доктор Монкхауз, като се приближи към Кук, — след четвърт час водата ще започне да залива каютите.
— Това го знам и аз — отвърна Кук.
— Сър — каза доктор Монкхауз, — аз измислих как да запушим дупката.
Докторът разказа плана си на Кук и след минута върху палубата простряха огромно старо платно. Докторът го намаза с лепкав тор, който събраха с няколко кофи от кочината, в която бяха затворени купените в Таити свине. Върху тора нахвърлиха много кълчища и когато позасъхна, спуснаха разпростряното платно зад борда. Платното беше повлечено мигновено под кораба. Дупката го всмука към себе си и водата беше спряна. Помпите продължаваха да работят и палубата започна бавно да се повдига.
На разсъмване „Усърдие“ хвърли котва в устието на голяма река.
ПОЖАРЪТ
Но нещастията на пътешествениците още не се бяха свършили. Корабът се оказа в много по-лошо състояние, отколкото предполагаха. Не беше достатъчно само да се запуши дупката — цялото дъно се бе изтрило дотолкова, че на места не беше по-дебело от подметка на ботуш.
Отгоре на всичко на кораба се появи скорбут. Това е болест, която се причинява от липсата на прясна храна. От деня, в който напуснаха Нова Зеландия, моряците не бяха яли нищо освен сухари и сланина. Мъчителната нощ, прекарана върху подводната скала, окончателно подкопа силите им. Особено се измъчваше Тупия. Свикнал от детинство със сурови плодове, той не можеше повече да гледа солено месо и сух хляб и едва влачеше крака.
Кук веднага изпрати експедиция за плодове, зеленчуци и дивеч. Но, уви, тази част на Австралия се оказа съвсем безплодна. Пясъци, суха трева и посърнала от жегата и безводието гора. Експедицията се върна, без да намери нищо друго освен огромна морска молюска.