Многобройните следи от боси човешки крака по пясъка показваха, че земята е обитавана, и наистина скоро покрай опънатите на брега палатки се показаха няколко австралийци, точно такива, каквито нашите пътешественици бяха видели по-рано. Кук им подаряваше гердани от мъниста, брадви, разни материи, но те тозчас захвърляха всички тези подаръци на земята, тъй като не виждаха в тях никаква ценност. Ценно смятаха само това, което можеше да се яде. Храната поставяха по-високо от всичко на света.
Заради храна се скараха и с белите, което едва не коства живота на Кук и другарите му.
Ето как се случи това.
Веднъж на двама матроси се усмихна щастието и те убиха две огромни костенурки. Кук се зарадва много. Той мислеше, че прясното месо ще помогне на болните от скорбут, и заповяда да изпекат костенурките за обяд. Внезапно австралийците, без да кажат нито дума, грабнаха едната костенурка и я помъкнаха към гората. Но костенурката тутакси им бе отнета. Австралийците бяха много учудени и обясниха, че им се яде. Кук нареди да ги нахранят със сухари, каквито имаше достатъчно на кораба. Австралийците се наядоха до насита със сухари. Сити и сънени, те станаха, отново натовариха на гръб костенурката и бавно тръгнаха към гората.
Това разсърди и разсмя англичаните. Костенурката им бе отнета втори път. Австралийците се обидиха. Изтичаха при огъня, върху който дърводелецът вареше смола за запушване с кълчища дупките, грабнаха горящи главни и започнаха да палят тревата около лагера.
Кук заповяда да стрелят, но беше вече късно. Високата суха трева гореше като барут. Морският вятър раздухваше пламъка и той като огнен пръстен обкръжаваше мореплавателите.
— Във водата! На кораба! — извика Кук.
Но вече всички и без заповед бягаха колкото им сили държат към брега.
Пламъците тичаха по петите им. И само пясъчната дюна, която позадържа огъня, им даде възможност навреме да скочат във водата.
След пет минути бяха вече на кораба в пълна безопасност.
А огънят продължаваше да се разпространява с необикновена бързина по цялото крайбрежие. Горяха полетата, в горите се сгромолясваха стогодишни евкалипти. Пламъците се прехвърляха от дол в дол, а вечерта, когато се мръкна, бавно запъплиха нагоре по гористите склонове на далечните планини. На разсъмване пожарът допълзя до хоризонта.
Четири денонощия мореплавателите седяха на кораба и наблюдаваха огнения океан, опустошаващ цялата страна.
— Безумци! — каза Бънкс за австралийците, които заради една костенурка причиниха такива беди. — Та нали и те самите са изгорели живи!
Но когато кълбата дим се разнесоха, Кук видя с далекогледа далече в морето няколко завързани едно за друго дървета, на които мирно седяха австралийци с въдици в ръцете.
БЕЗПРИМЕРНО ПЛАВАНЕ
Най-после позакърпиха криво-ляво „Усърдие“. Трябваше да се стягат за път.
За съжаление Кук и не можеше да помисли за незабавно завръщане в Англия. Измъченият екипаж не би издържал толкова дълго пътуване, пък и корабът изискваше хубав истински ремонт. Кук реши да се добере до най-близкото място, където живееха европейци — до град Батавия в холандската колония на остров Ява.
За да не заседнат отново на някой риф, изпратиха във морето лодка със задача да състави карта на всички плитчини и подводни скали. Лодката се върна едва след два дни и донесе нерадостни новини.
Оказа се, че покрай целия източен бряг на Австралия се точеше подводна преграда от коралови рифове, която затваря пътя им към открито море. Тази преграда като стена на затвор ги отрязваше от целия свят.
Започна безпримерно в историята на пътешествията плаване. Мореплавателите изминаха триста и шестдесет мили, като измерваха всяка минута дъното с лот. Корабът се движеше на север по тесния проход между австралийския бряг и кораловия риф. Непрекъснатите плитчини до такава степен изтриха дъното на „Усърдие“, че всичките му стари рани се отвориха. Водата в трюма се увеличаваше с девет дюйма2 в час и болният от скорбут екипаж трябваше да работи денем и нощем при помпите.
Но когато най-после заобиколиха кораловата преграда, пред тях се изправи не по-малко трудна задача: пътя им препречиха бреговете на Нова Гвинея. А по онова време не се знаеше дали Нова Гвинея е остров, или съставлява част от Австралийския материк. Ако се окажеше, че Нова Гвинея е част от Австралийския материк, щеше да се наложи да заобиколят и Нова Гвинея. Това би удължило пътя им и Кук реши да се опита да намери проток между Нова Гвинея и Австралия.
За щастие проток бе намерен и две седмици по-късно „Усърдие“ плаваше сред островите на Индонезия.