И Адмиралтейството реши да изпрати нова експедиция, като й възложи да проникне колкото се може по на юг. Единственият човек, който можеше да застане начело на такава експедиция, беше капитан Кук.
Този път му дадоха не един кораб, а два и освен това всеки от тях беше по-голям от „Усърдие“. Първият от корабите, на който трябваше да пътува Кук, се наричаше „Решение“, а вторият, под командата на подчинения на Кук капитан Фърно — „Безстрашие“.
Възложиха на Кук да обиколи земното кълбо, като се стреми да се движи колкото е възможно по-близо до Южния полюс. А през зимата, когато, ще не ще, трябва да се върне към тропиците, той ще може да продължи изследването си на тихоокеанските острови.
В това плаване нови спътници трябваше да придружават Кук, тъй като хирургът Монкхауз и астрономът Грин бяха умрели по пътя, а здравето на Бънкс беше подкопано завинаги от злокачествена малария, от която заболя при индонезийските острови.
Сега с Кук пътуваха двама естественици — баща и син Форстър, двама астрономи — Уелз и Бейли, и художникът Уилям Годжус, нает, за да скицира обитателите на далечните страни. Кук се сприятели особено много с Форстър-син, млад талантлив учен.
На 13 юли 1772 година „Решение“ и „Безстрашие“ излязоха от Плимут, а на 29 октомври стигнаха нос Добра надежда, най-южната точка на Африка.
На нос Добра надежда Форстър-син срещна един швед — ботаника Спарман, който се занимаваше с изучаване на южноафриканската растителност. Форстър му предложи да се присъедини към експедицията на Кук и Спарман с удоволствие се съгласи. Така на „Решение“ се появи нов пътник, извънредно полезен с научните си познания.
ЛЕДЕНИТЕ ПЛАНИНИ
След като купиха още съестни продукти и моряците си починаха, Кук напусна Африка и тръгна направо на юг.
С всеки изминат ден времето ставаше все по-студено и по-мрачно. Започнаха дъждове, които полека-лека преминаха в сняг. На 10 декември 50ё 40’ южна ширина срещнаха първите плаващи ледове.
Много от тези ледени блокове бяха необикновено големи. Веднъж „Решение“ едва не се сблъска в тъмнината с една ледена планина, която беше четири пъти по-висока от най-високата му мачта. Сблъскването с такава планина неизбежно би завършило с гибелта на кораба.
Смелите мореплаватели се взираха напрегнато в непрогледната пелена на падащия сняг и продължаваха своя път на юг.
Кук забеляза, че всички ледени планини плават от юг на север, въпреки че духаше северен вятър. Това го заинтересува и той предположи, че ги носи някакво силно морско течение. Форстър-баща и астрономът Уелз предложиха да измерят скоростта на това течение.
Те взеха измервателни уреди, качиха се и двамата в лодката и се отдалечиха от кораба. Вълните подхвърляха лодката като топка. Лепкавият сняг покриваше очите им. Но те работеха мъжествено.
— Къде е „Решение“? — внезапно попита Уелз, като вдигна глава.
Форстър се огледа наоколо. Наистина „Решение“ не се виждаше никъде. Навред, където и да хвърлеха поглед, плаваха ледове. Те обграждаха лодката отвсякъде.
— „Решение“ е ей зад оная ледена скала — каза Форстър. — Тази грамада е закрила кораба от нас. Ще трябва да я заобиколим.
Те натиснаха веслата. Ето, ледената грамада е заобиколена. Но зад нея, едва-едва поклащайки се, блъскана от вълните, плуваше втора също такава грамада.
Но къде може да е „Решение“?
Те заобиколиха и втора, и трета, и четвърта ледена грамада. Мигар е трудно да се загубиш в този безмерен движещ се еднообразен лабиринт?
Корабът изчезна безследно.
Гребяха с трескава бързина. Въпреки студения пронизващ вятър пот се стичаше по гърбовете им.
Часовете се нижеха. Веслата вече падаха от ръцете им.
Спусна се здрач. Уелз легна ничком на дъното на лодката и затвори очи. Сами, без храна, в непознатия бушуващ океан!
Ала ето че през здрача до тях достигна далечен, едва чут звън. Те скочиха и сграбчиха веслата. Заобикаляха един леден блок след друг и викаха в летящия сняг, във вятъра. Вече отново нямаха сили да гребат, вече от гърлото се изтръгваше хриптене, а не вик…
Пред тях е черната кърма на „Безстрашие“!
Капитан Фърно напои с горещ пунш полумъртвите от умора и студ учени и ги настани да спят.
На 14 декември ледените блокове пред корабите прилепнаха плътно. Замръзнали един за друг, те се превърнаха в хълмисто ледено поле и преградиха пътя им по-нататък на юг.
В продължение на две седмици Кук се опитваше да заобиколи това поле ту от изток, ту от запад, ала безуспешно. В леденото поле нямаше нито един процеп, нито един канал. Може би Южният материк се намираше още по на юг от тези ледове. Но достъпът до него беше невъзможен.