— Как се казвате? — попита професорът.
— Ръдърфорд — отговори великанът.
Подхванаха разговор. Ръдърфорд малко по малко се оживи, недоверието му изчезна. Като почна да си спомня, не можеше вече да спре и разказа на професора цялата история на своето пленничество.
Професорът извади бележник и молив. Той записваше фраза по фраза, като се мъчеше да не пропусне ни една дума.
— На път за Англия — завърши Ръдърфорд разказа си — се заразих от тропическа малария. Осем месеца лежах на легло, без да стана. Капитанът, като виждаше, че не мога да работя, почти не ме хранеше. Как не умрях, сам не мога да разбера. Върнах се в родината си инвалид. С мъка се добрах до къщицата, където живееха сестрите ми. Но се оказа, че те са умрели и къщицата принадлежи на чужди хора. Нямаше какво да ям, нямаше къде да спя и почнах да търся работа. Но бях още болен, не можех да работя и отвсякъде ме пъдеха. Ходех от къща на къща, от село на село, от град на град, но никой не искаше дори да ме погледне. По-добре е да си новозеландски роб, отколкото бедняк в Англия! Най-сетне ме уловиха за скитничество и ме хвърлиха в затвора, макар да не бях направил нищо лошо. И ще ви кажа чистосърдечно, господине, в английския затвор ми беше по-зле, отколкото в новозеландския.
Ръдърфорд вдигна глава и очите му засвяткаха със странен, болезнен блясък.
— Сега служа в тази панаирджийска барака, пея дивашки песни — продължаваше той, — а в свободното си време ходя на пристанището и питам не отива ли за Нова Зеландия някой кораб и дали не им е нужен опитен матрос. Нали там ме чака Ешу.
ПЕТА ЧАСТ
КАПИТАН ДЮМОН ДЮРВИЛ И НЕГОВАТА ЗАКЪСНЯЛА НАХОДКА
СЛЕД ЧЕТИРИДЕСЕТ ГОДИНИ
НЕ ВСИЧКИ СА ЗАБРАВИЛИ ОЩЕ ЛАПЕРУЗ
Нима тайната за изчезването на Лаперуз ще си остане неразгадана? Нима след д’Антркасто никой не се е опитвал да узнае къде и как е загинал Лаперуз?
На Франция дълго не й беше до Лаперуз. Френската република изнемогваше в борбата с контрареволюцията. Всички царе в Европа в страха си за своите тронове сключиха помежду си съюз и нападнаха революционна Франция. Десет години почти без прекъсване продължи войната. После генерал Наполеон Бонапарт събори републиката и се провъзгласи за френски император. Но това не донесе мир. След кратък отдих отново започна война и продължи още десет години. Главен враг на Франция беше Англия. Английският военен флот беше много по-силен от френския и френските кораби се страхуваха да излизат в открито море. Франция не можеше да изпрати кораби за търсене на Лаперуз.
Но това не значи, че за Лаперуз никой не си спомняше. Особено често си спомняше за тайнственото изчезване на мореплавателя едно момче сираче на име Дюмон Дюрвил.
Дюмон Дюрвил е роден през 1790 година, пет години след като фрегатите на Лаперуз се бяха отправили от Брест в открито море. Родителите му бяха умрели, когато беше съвсем мъничък, и той се възпитаваше от вуйчо си. Вуйчо му искаше да направи племенника си инженер, но малкият Дюмон Дюрвил мечтаеше да стане моряк.
Най-много от всичко той обичаше книгите с описания на пътешествията на велики мореплаватели. Със завист четеше за откритията на нови материци и непознати острови.
„Да можех и аз да открия някое островче!“ — мечтаеше Дюмон Дюрвил.
Най-любимият му герой беше капитан Лаперуз. Той слагаше книгата за пътешествията на Лаперуз в учебника по история и тайно я четеше в час.
— Дюмон Дюрвил! — извикваше учителят.
Дюмон Дюрвил скачаше, без нищо да разбира. Той изслушваше дългото мъмрене на учителя и мислеше за Лаперуз.
„Как са могли да изчезнат двете огромни фрегати с неколкостотин души? Нали в наше време в Тихия океан почти не са останали неизвестни острови? Нима нито един от спътниците на Лаперуз не се е добрал до някаква суша, за да разкаже за гибелта на останалите? Нима нито една отломка не е била изхвърлена на някакъв бряг? Ако бяха търсили добросъвестно, непременно биха намерили нещо. Ами ако участниците в това печално плаване и досега живеят на някакво затънтено островче?“
— Седнете, Дюмон Дюрвил — казваше учителят. — Нищо не знаете. Ще ви оставя днес без обяд.
Дюмон Дюрвил завърши училището на седемнайсет години. Цялото лято се готви за изпити за Парижкия политехнически институт. След изпитите се върна в къщи весел и сияещ.