Той изпрати кипарисовата дъска на кораба.
На другата сутрин беше решено да огледат камъните, между които бяха загинали корабите на Лаперуз. Спуснаха във водата две лодки. Моъмб пожела да бъде лоцман. По негово указание лодките заобиколиха дългия нос и моряците видяха продължаващ покрай целия залив коралов риф с пролом по средата. Отдалеч изглеждаше, че през този пролом лесно може да влезе голям кораб.
Но когато лодките дойдоха по-близо, Дюмон Дюрвил разбра, че това е само зрителна измама, че в пролома на дълбочина два фута има огромни подводни скали.
— Ей тук загинаха корабите на белите хора — каза Моъмб.
— Разбрах! Разбрах — завика Дюмон Дюрвил. — Лаперуз навярно е искал през този пролом да стигне до брега. Било е нощем, бушувал е ураган и му се е сторило, че това е истински проток. А когато „Компас“ започнал да потъва, „Астролабия“ му се е притекла на помощ и също се е разбила в скалите.
Моряците забелязаха във водата нещо да блести. Между матросите се намериха доброволци, които се съблякоха и се гмурнаха на дъното.
— Оръдия! — викаха те, излизайки от водата.
Оръдията се намираха съвсем на плитко. Успяха да омотаят с въжета едно от тях и да го изкарат с помощта на макари в лодката. Оръдието беше много тежко. Беше обрасло с коралова корица, дебела цял фут. На дулото беше написано: „Boussole“.
Сега, когато всички обстоятелства по гибелта на Лаперуз бяха изяснени, оставаше само да поставят на него и неговите спътници паметник. За тази цел избраха едно хълмче на брега, точно до мястото, където се бяха разбили двата кораба. Построиха паметника от корали. Той има форма на пирамида, сложена върху куб, и стои и до ден днешен. Когато паметникът беше завършен, матросите му отдадоха чест със залп от пушките си, а корабът — със залп от всичките си четиридесет оръдия.
На 17 март капитан Дюмон Дюрвил напусна острова, който туземците наричат Ваникоро, а адмирал д’Антркасто го беше нарекъл Търсене, вместо да го нарече Находка.
СТАРИЯТ ПОЗНАТ
На връщане за Франция Дюмон Дюрвил спря за няколко дни в Лисабон, столицата на Португалия. По някаква работа той трябваше да се види с френския посланик.
— Как се казва нашият посланик в Лисабон? — попита той един местен жител, който често ходеше във френското посолство.
И получи отговор:
Бартоломей Лесепс.
— Единственият спътник на Лаперуз, който е останал жив! — викна Дюмон Дюрвил.
Бартоломей Лесепс беше здрав, весел старец.
Дюмон Дюрвил му разказа как беше намерил мястото, където беше загинал Лаперуз. Посланикът го изслуша внимателно, но без особено любопитство. За пътешествието, което беше извършил на младини, вече почти беше забравил. Сега то му се струваше толкова отколешно.
На излизане от посолството Дюмон Дюрвил си спомни, че на фрегатата на Лаперуз моряците наричали Лесепс Щастливеца, и горчиво се усмихна.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
И капитан Джеймз Кук, и капитан Лаперуз предприеха своите пътешествия не за да завоюват земи. Те искрено служеха на науката. Не покоряваха туземците, стараеха се да ги научат на всичко, което знаят европейците. Бяха врагове на робството. По своите възгледи бяха близки до френските философи енциклопедисти, предшествениците на Френската революция, които мразеха всеки деспотизъм.
Не случайно капитан Кук не издигна нито в една населена страна британския флаг — той считаше, че всяка страна трябва да принадлежи на народа, който я населява. Той не грабеше и не избиваше жителите на тихоокеанските острови. Напротив, той се стараеше да им помогне, да ги научи на скотовъдство, да ги запознае с по-доходните начини на земеделие. Навсякъде пристигаше като приятел, а не като враг, и дори там, където го посрещаха с война, той правеше всичко, което зависеше от него, за да постигне мир. Той обичаше своите островитяни, сравняваше ги с древните гърци и им предричаше велико бъдеще.
Но на предричането му не беше съдено да се сбъдне.
Правителствата на Англия и Франция даваха на Кук и Лаперуз свои военни кораби и плащаха скъпо за пътешествията не за да учат туземците да садят картофи и да пасат овце. Не, правителствата имаха други цели.
При всяко известие за новооткрита земя правителствата веднага съставяха план за нейното завземане. Те ревностно се дебнеха помежду си в старанието си да заграбят по-богатата плячка.
По пътищата, прокарани от Кук и Лаперуз, с техните карти в ръце, поеха търговци, мисионери, ловци на китове, чиновници, фабриканти, войници, авантюристи. Те ни най-малко не се интересуваха от процъфтяването на тези далечни земи. На всички им се искаше едно: по какъвто и да било начин да натъпкат джобовете си и да се върнат в родината си богати хора.