— Мигар такива хлапета ги бива за моряци? — още по-строго продължи Джон. — Мигар си бил някога в морето? Знам ви аз, готовановци!
— Аз не съм готованец и никога няма да бъда готованец! Аз ще се науча на всичко, сър.
Джон Уокър щеше да се разсърди, но внезапно забеляза подутото око на момчето и му стана жал за своя неканен пътник.
— Кой те разкраси така? — попита го той.
— Съндерсън, сър, моят господар. Той ме биеше и аз избягах от него. Не искам да работя повече в дюкяна, искам да ида в Индия.
— В Индия ли? — попита Джон Уокър.
— В Индия — потвърди момчето. — Дойдох на пристанището, промъкнах се заедно с носачите на кораба и се скрих в трюма между чувалите с въглища. Ще работя и денем, и нощем — умолително прибави то, — ще правя всичко, което ми заповядате, само ме вземете с вас в Индия.
Джон Уокър се усмихна за пръв път. А Хенри се разсмя гръмко.
— Е, Джеймз, тука си сбъркал — каза Хенри. — Ние не ще те откараме в Индия, а само в Ирландия, в Дъблин. На такива плоскодънни тенджери като нашата в Индия не пътуват. Наистина и „Херкулес“ знае по-добри времена — на младини той пътуваше и до Берген, и дори до Кадис, но до Индия… не, до Индия не е стигал.
Джеймз беше огорчен. Той мислеше, че всички кораби отиват в Индия. Така му беше казал преди две години неговият баща, неграмотен ратай. Джеймз, озовал се за пръв път в града, бе поразен от многото кораби в пристанището.
„Накъде отиват всички тия кораби?“ — бе попитал той.
„В Индия, синко“ — бе отвърнал баща му, без да се замисли.
И оттогава мечтата да отплава в Индия на някой от тия кораби не напускаше момчето…
Над морето се спусна топла тиха вечер. Хенри убеждаваше Джон да вземе момчето на работа. Мрачният Джон мълчеше и само огънчето на лулата му пламваше все по-ярко и по-ярко.
— Нужен ни е юнга — повтори Хенри. — Това момче е истинска находка. Старият Джексън е болен, де може той да се катери по мачтите, а Девис е зает при кормилото. Помисли си, Джон, колко евтино ще ни струва това момче!
— Добре, да опитаме — каза най-после по-големият брат.
След минута той сложи на рамото на момчето тежката си длан и му рече:
— Е, Джеймз, залавяй се за работа. Виждаш ли ей това платно. То се нарича „мунсел“. Над него няма вече нищо, само небе. Покатери се на мачтата и го отвържи.
Момчето погледна нагоре и сърцето му се сви от страх.
Мунселът е най-високото платно на кораба. Отдолу то не изглежда по-голямо от носна кърпичка. Току-виж отбрулените от него звезди се посипят по палубата и напрашат очите ти.
Двамата братя наблюдаваха внимателно момчето, което гледаше безмълвно нагоре.
„Няма да се покатери, за него ли е това“ — мислеше Джон.
„Мигар няма да се покатери“ — мислеше Хенри, изплашен да не би това момче, което му хареса от пръв поглед, да се окаже самохвалко и страхливец.
Но Джеймз Кук наведе глава и каза:
— Слушам, сър!
Когато се катереше по вантите1, Джеймз нито веднъж не погледна към палубата. Но когато стигна до мунселреята и седна върху нея, той почувствува, че главата му се върти и пръстите на ръцете му се плъзгат по намазаното с мазнина дърво. Момчето се изправи и се огледа наоколо. Все пак то ще стигне до Индия, дори ако трябва за това да се покатери до самото небе.
Тъмнината скриваше морето.
Реята, на която седеше Джеймз, сякаш летеше във въздуха. От тъмнината изплува морска птица и започна да кръжи около него. Когато „Херкулес“ изменяше леко курса, мачтата се накланяше така, че Джеймз увисваше във въздуха.
Най-после въжето беше отвързано и изплъзнало се сам’о от ръцете му, завъртя колелото на скрипеца.
Джеймз напипа с крак въженото стъпало на вантите и се заспуска надолу.
— Казах ли ти, че го бива за моряк — рече Хенри Уокър на брат си.
— Да, ще стане човек от него — съгласи се Джон, като изпускаше дим изпод мустаците си. — Запиши му заплатата — шест шилинга на месец.
Така Джеймз Кук, великият мореплавател, за пръв път излезе в морето.
ЮНГАТА СТАВА КАПИТАН
Той не беше юнга като другите, не прекарваше свободното си време в игра на карти, не се напиваше по кръчмите. Не, след тежката работа, след катеренето по мачтите Джеймз Кук сядаше над книгата.
Хенри Уокър имаше цял сандък със стари книги и Джеймз обичаше да ги чете. Повече от всичко му харесваха описанията на знаменитите морски пътешествия. Колумб, Магелан, Абел Тасман — ето кому той завиждаше от цялата си душа. Искаше му се и той да извърши такива подвизи.
Индия не го блазнеше повече. По онова време тя беше твърде добре известна. Привличаше го гигантското пространство на изток от Индия, между Азия и Америка, още съвсем непознато на европейците. Там се намираше Тихият океан, най-големият от земните океани. Той е толкова огромен, че бе възможно сред необозримите му води да са разположени цели материци, населени от велики народи. И Джеймз Кук реши, каквото и да става, да иде в Тихия океан.
1
ванти — дебели въжета, поддържащи мачтите, свързани помежду си с тънки напречни въжета във форма на стълба