Астрономическите наблюдения бяха завършени. Кук реши да напусне Таити и да продължи на запад, към неизвестни места, за да изясни съществува ли Южен материк и да изследва източните брегове на Австралия.
Когато таитяните научиха, че техните гости си заминават, стълпиха се на брега и гръмко заридаха. Разбира се, тези ридания съвсем не бяха предизвикани от искрена скръб. Просто според таитянските закони за вежливост гостите трябваше да се изпращат с плач. Искрено скърбеше само Тупия, който се сприятели много с Кук.
— Слушай, Тупия — каза му Кук, — ела с нас! Ще пропътуваш целия свят, ще видиш такива чудеса, каквито не си и сънувал, ще се отнасям с тебе като с брат, ще живееш сред изобилие и богатство. А след няколко години ще те докараме обратно. Съгласи се, Тупия, ела с нас.
Тупия въздъхна тъжно.
— Щях да дойда на драго сърце — каза той, — но имам племенник Тайото, дванадесетгодишно момче, кръгъл сирак. На кого ще го оставя, ще умре без мене от глад.
— Вземи и племенника си — предложи Кук на Тупия. — В Англия ще го дам в училище и той ще стане образован човек.
И Тупия се съгласи. Той се настани заедно с племенника си в отделна каюта, между каютите на Кук и Бънкс.
На 13 юли „Усърдие“ дигна котва и излезе в открито море.
НОВА ЗЕЛАНДИЯ
На 7 октомври мореплавателите видяха назъбена планинска верига, която се простираше от единия край на хоризонта до другия.
— Ура! — извика Бънкс. — Южният материк!
— Това е Нова Зеландия, открита от холандския пътешественик Тасман — каза Кук.
— Нова Зеландия е част от Южния материк. Напълно съм уверен в това.
— Ще видим — каза Кук. — Не ще си ида оттук, докато не нанеса на карта всичките й брегове и не разбера материк ли е това, или остров.
Нова Зеландия била открита в 1642 година от холандеца Абел Тасман. Той видял само северния бряг на Нова Зеландия и затова никой не знаел голяма ли е откритата от него земя. Съвсем естествено било да се предположи, че Нова Зеландия е само част от някакъв огромен материк.
Два дни по-късно „Усърдие“ пусна котва в устието на неголяма река. Бреговете й бяха обрасли с девствена непроходима гора, над която се издигаха голи черни скали. Колкото по-навътре от брега отиваха тия скали, толкова по-високи и по-високи ставаха и накрая се превръщаха в недостъпни планини, покрити с вечни снегове.
Скоро се показаха и жителите. Те бяха високи на ръст и мускулести. Челюстите им бяха издадени напред и от това лицата им изглеждаха свирепи. Голите им тела бяха пъстро нашарени. В ръцете си държаха дълги копия и брадви от добре издялан зелен камък.
Кук заповяда да спуснат две лодки и потегли към брега заедно с Бънкс и отряд въоръжени моряци. Когато видяха приближаващите се англичани, хората се разбягаха. Лодката, в която беше Кук, стигна до брега. Той възложи на четирима млади моряци да я пазят и тръгна към гората. Втората лодка спря на средата на пътя между брега и кораба.
Щом Кук с другарите си се скри в гората, веднага върху момчетата се нахвърлиха четирима новозеландци. Те ги събориха на земята и вдигнаха над тях дългите си копия.
От втората лодка забелязаха нападателите и за да ги сплашат, стреляха във въздуха. Поразените от гърма новозеландци се спряха, но щом видяха, че изстрелите не им причиниха никаква вреда, отново се нахвърлиха върху момчетата. Екна втори залп и един от новозеландците бе убит на място. Неговите другари хукнаха да бягат и се скриха в гората.
Когато чу изстрелите, Кук излезе от гората на брега, седна в лодката си и тръгна назад към кораба.
Той беше огорчен, че първата среща с новозеландците завърши с убийство. Враждата с тях можеше само да попречи за изследването на тази земя. На 9 октомври, когато видя на брега развълнуваната тълпа, той незабавно потегли към нея под сигурното прикритие на три въоръжени лодки.
С Кук тръгна и Тупия. Този път новозеландците не се разбягаха, когато видяха англичаните, но не се решаваха и да се приближат. Тупия се обърна към тях с реч на таитянски език. И за голямо учудване на Кук новозеландците го разбраха. Оказа се, че новозеландският език прилича на таитянския. Кук се зарадва много. Тупия ще улесни общуването му с жителите на Нова Зеландия.
— Ние сме дошли при вас не с война, а с мир — говореше Тупия. — При вас трябва да се запасим с прясна вода и храна. Ала не се бойте, даром нищо няма да вземем от вас. Ще ви заплатим щедро за всичко. Ще получите от нас брадви от блестящ камък, който е по-здрав от вашите скали — той разтърси над главата си стоманена брадва, — скъпоценни топчета, които ще направят всички ви красиви — той им показа герданите от стъклени мъниста, които украсяваха гърдите му, — и червени дрехи, с които не е страшен и най-силният нощен студ.