Новозеландците харесаха речта на Тупия и окуражени, започнаха да се приближават към страшните задморски хора. Кук ги посрещаше приветливо, подаряваше на всекиго по гердан мъниста и ги придумваше да идат на кораба при него.
Като че всичко вървеше отлично, ала внезапно един новозеландец се приближи до астронома Грин, измъкна камата из ножницата му и се спусна да бяга. Грин стреля в гърба му със сачми. Но новозеландецът беше вече твърде далеко и сачмите не го засегнаха. Кук придумваше Грин да отстъпи камата на избягалия и да не предизвиква напразно кръвопролитие, но в тази минута стреля доктор Монкхауз и уби бягащия на място. Грин се приближи до убития и взе камата си обратно.
Новозеландците минаха в настъпление. В боен ред, разтърсвайки брадвите, те тръгнаха срещу англичаните.
Моряците стреляха.
Няколко новозеландци паднаха. Останалите се хвърлиха в реката и преплуваха на отсрещния бряг.
Кук, който видя, че и този път не успя да се сприятели с новозеландците, реши да се върне на кораба.
Лодките тръгнаха към кораба. Насреща им се носеха две новозеландски пироги, които плаваха към брега.
Едната пирога мина покрай тях. Но другата се приближи храбро към лодките.
Тупия се опита да влезе в преговори с новозеландците.
— Не се бойте! — викаше им той. — Не ще ви сторим нищо лошо!
— Ние не се боим! — отвърнаха новозеландците и седем копия полетяха към англичаните.
Двама моряци бяха леко ранени.
— Кучета! Удряй! — извика някой.
Екна залп и четирима новозеландци паднаха на дъното на пирогата с пронизани черепи.
Кук употреби много усилия, за да накара разярените моряци да не избият останалите трима. Взеха ги в плен и ги откараха на кораба.
Кук ги нагости, напои ги със сладка настойка, подари им гердани, тъкани и брадви. Но пленниците се отнасяха враждебно към всичко, отказаха да разговарят с Тупия и когато вечерта ги откараха на брега, почнаха да хвърлят камъни към отдалечаващите се лодки.
Те обичаха земята си и не се доверяваха на могъщите чуждоземци.
МАТЕРИК ИЛИ ОСТРОВ?
Кук реши, че е безсмислено да остава по-дълго тука, и потегли покрай брега на север. Целият екипаж искаше по-скоро да узнае дали са открили Южния материк, или Нова Зеландия е един от безбройните острови на Тихия океан.
Духаха насрещни ветрове и „Усърдие“ се придвижваше бавно напред. На брега мореплавателите слизаха само за вода и избягваха среща с новозеландците. Но виждаха отдалеч села и мощни дървени крепости, които новозеландците наричаха „и-пу“. Тези крепости с висока ограда от греди бяха построявани по върховете на скалите.
Нощем корабът хвърляше котва в заливите, каквито тук имаше много, и тогава на брега се събираха новозеландци, палеха огньове, играеха военни танци и проклинаха чуждоземците. Този шум пречеше на англичаните да спят, но в края на краищата те свикнаха с него. Заплахите продължаваха да вълнуват само Тупия и той всяка вечер се обръщаше с реч към новозеландците.
— Слезте на брега и всички ви ще избием! — викаха му в отговор новозеландците.
— Ние не искаме да се караме с вас — разсъдително отговаряше Тупия, — брегът е ваш. Но с какво право ни оскърбявате тук, в морето? Морето не е нито наше, нито ваше, ние не искаме да воюваме с вас. Ние нямаме никаква причина да се караме.
Веднъж с подобни речи той разяри до такава степен новозеландците, че те се решиха на крайно дръзка постъпка. Използувайки нощната тъмнина, към „Усърдие“ се приближи една пирога и няколко воини се покатериха на палубата. Те искаха да убият Тупия, но за щастие той беше слязъл за нещо долу. Като не го намериха, те хванаха неговия племенник Тайото, хвърлиха го в пирогата и се понесоха към брега. Тайото заплака, моряците, които стояха на пост, чуха плача му и започнаха да стрелят. Точен изстрел повали един от похитителите, малкият таитянин се възползува от суматохата, скочи във водата и заплува към брега. Подир минута той вече беше в прегръдките на чичо си.
След като заобиколи най-северния нос на Нова Зеландия, „Усърдие“ се насочи на юг покрай западното крайбрежие. Тази част на страната беше слабо населена, тук жителите изглеждаха по-дружелюбни и пътешествениците можеха да се разхождат свободно по брега. През време на една такава разходка Кук и Бънкс се изкачиха на върха на една висока планина. Цялата страна лежеше пред тях.
— Гледайте! — извика Кук. — Нас от всички страни ни заобикаля вода. Ние сме на остров! Но къде е вашият Южен материк?