Бънкс огледа внимателно хоризонта. И изведнъж на юг, зад тясна ивица вода, видя покрити със сняг планински върхове.
— Да, ние сме на остров — каза той. — Но този остров само от три страни е заобиколен с океана. От четвъртата страна има тесен проток. А зад протока е Южният материк.
Кук помисли, че може би Бънкс е прав.
Ами ако този остров се намира на също такова разстояние от Южния материк, както Англия от Европа?
На кораба разказът на Бънкс, че са видели от върха проток, зад който се простира някаква голяма планинска страна, развълнува всички. Никой не се съмняваше, че това е Южният материк. Кук почувствува, че и той се заразява от общата вяра.
„Усърдие“ се понесе с пълна скорост на юг. На 8 февруари 1770 година той влезе в протока. Кук предложи да нарекат протока на името на Бънкс.
— Бънкс пръв го забеляза от върха — каза той.
Но Бънкс отказа категорично. Той искаше протокът да се нарече на името на Кук и тъй като към това искане се присъедини целият екипаж, Кук трябваше да се съгласи.
Бреговете на Куковия проток бяха гъсто населени. Когато съгледаха кораба, новозеландците се събраха на тълпи и почнаха да хвърлят във водата облаци копия и камъни.
Но Кук не спря. След като премина протока и се озова отново в океана, той зави на юг и пое покрай източния бряг на тази неизвестна земя.
Духаше попътен вятър и корабът се носеше с пълна скорост. Хора не се виждаха. Тази страна изглеждаше още по-мрачна от острова, който мореплавателите бяха обиколили. Покриваха я исполински планини, които стигаха до самия бряг. Долини нямаше — тесни клисури разделяха една планина от друга. Склоновете на планините изглеждаха покрити с тъмнозелен мъх — това бяха девствени гори, а по върховете блестеше сняг.
На 9 март брегът зави остро надясно, на запад, а на 10 направи още един завой, на север. Значи и това беше остров. Плавайки покрай западния му бряг, „Усърдие“ се върна в Куковия проток.
— Надявам се, Бънкс — каза Кук, — сега се убедихте, че Нова Зеландия няма никакво отношение към Южния материк. Тя се състои от два големи острова…
— Знам, знам! — прекъсна го Бънкс. — Северният остров е открит от Тасман, а Южният от вас. Но отде знаете, че Южният материк не се намира на юг от Южния остров?
Кук се замисли.
— Не — каза най-после той. — Това е невъзможно. Забелязахте ли какви дълги и равни вълни се разбиват в южния нос на Нова Зеландия? Такива вълни могат да идват само от открит океан. Всеки опитен моряк ще ви каже, че тук наблизо няма никаква земя.
АВСТРАЛИЯ
След като напусна Нова Зеландия, Кук продължи пътешествието си на запад.
Пред него стоеше още една важна задача — да изследва източното крайбрежие на Австралия. За южния и западния й бряг се знаеше нещичко благодарение на Абел Тасман и някои други холандски мореплаватели. Но източният бряг си оставаше пълна загадка за европейците. Предполагаха, че той се намира някъде съвсем наблизо до Нова Зеландия.
Но „Усърдие“ плаваше на запад седмица след седмица, без да срещне каквато и да е земя. И едва месец след като напуснаха Куковия проток, на 19 април 1770 година мореплавателите видяха в далечината тясна крайбрежна ивица. Австралия се оказа много по-малка, отколкото предполагаха европейските учени. От Нова Зеландия я отделяше огромно водно пространство.
Кук намери хубав залив, хвърли котва, спусна лодка и пое към брега. На брега имаше четиридесетина човека, голи, с черна кожа.
Те не обърнаха никакво внимание на кораба, но когато видяха приближаващата се лодка, се разбягаха. Само двама смелчаци с дълги дървени копия в ръка останаха на брега. Те викаха нещо войнствено и заплашително. Кук се учуди на храбростта им — в лодката имаше петнадесет души. Той им обясни със знаци, че белите имат най-мирни намерения, че искат да вземат прясна вода. Но двамата упорити австралийци не искаха нищо да чуят. Събраха камъни и започнаха да ги хвърлят към лодките. Боцманът, засегнат леко от един камък, стреля в един от австралийците със сачми и го улучи в крака.
Австралийците избягаха, но когато белите слязоха на брега, отново се показаха от гората, с големи дървени щитове в ръцете си. Напразно Кук им хвърляше гвоздеи и гердани. Те не обръщаха никакво внимание на подаянията и не мирясваха. Само нов изстрел със сачми ги накара да оставят моряците на мира.
След тоя случай Кук можеше да ходи свободно навсякъде, където му хрумне. Той обмисляше дали могат да се заселят в Австралия английски колонисти. Изследва почвата и видя, че е чернозем и може да дава отлични реколти. Високата тучна трева сякаш чакаше само пастирите да изкарат добитъка на нея. В океана се вливаше пълноводна река, в която се въдеше вкусна риба. Горите бяха редки, но дърветата — предимно евкалипти — поразяваха с височината и дебелината си. Въздухът звънеше от птичи гласове, а по крайбрежния пясък се виждаха следи от някакви животни. Кук изследва грижливо страната и беше много доволен от своите открития.