Никълъс мина през млекарната, погледа двете негърки, които биеха масло и момчетата, които пълнеха яслите с ухаещо сено. Макар че направи дълга обиколка, той стигна до обора преди Глори.
Там вече го чакаше негър с ярко кафява кожа и невиждано широк гръден кош.
— Мастър Джулиън казва да яздите Анибал — оповести тържествено той. — Добър кон. Силен кон. Любимец на мастър. — Без да бърза, той се запъти към един от задните боксове и се върна с едър черен жребец. При второто си връщане доведе нервно потропващ скопен кон с гъста червенокафява грива и бели крака. — Това е Райдър. Той е за миси.
— Прекрасни животни — похвали ги Никълъс и със задоволство потупа Анибал по стройната шия. — Джулиън разбира от коне.
— Радвам се, че ви харесват, капитане — извика от вратата Глори. — Предполагам, че обичате конете?
— Наистина ги обичам.
Девойката го погледна изпитателно. Капитанът изглеждаше прекрасно в тесния панталон за езда и ослепително бялата ленена риза. По настояване на баща си — и само заради него, повтори си упорито тя — беше решила тази сутрин да постави ново начало на отношенията си с капитана. Любовта към конете беше първата им обща черта.
Тя пое юздите на едрия червен кон в стройната си ръка, скрита в кожена ръкавица.
— Благодаря, Зак — проговори топло тя и се усмихна на грамадния негър. — Ти се грижиш много добре за конете. — Негърът засия от радост и тя се обърна към Никълъс: — Страшно обичам конете — призна с мека усмивка тя и помилва топлата шия на кафявия жребец. — Обичах ги още когато бях съвсем малко момиче. Татко ме научи да яздя, когато едва ходех.
Усмивката й бе невероятно очарователна. За първи път, след като Джулиън ги бе представил официално, Глори се усмихваше напълно искрено. Очите й искряха, бузите пламтяха и Никълъс започна да проумява защо никой мъж не можеше да устои на чара й.
— Анибал — продължи тя, — конят, който ще яздите, е потомък по права линия на арабския кон Годолфин. Синовете му са печелили надбягвания в Плакмин и Доналдсънвил. Анибал също можеше да стане шампион — има издръжливост и темпо, — но татко предпочете да го задържи за разплод.
Никълъс вдигна вежди.
— Снощи баща ви ми каза, че имате да предложите много повече от красиво личице.
— Наистина ли? — Глори се засмя развеселено и мъжът усети как твърдите му намерения се разколебаха. — Какво още ви каза?
— Че ако се омъжите, скоро ще превърнете съпруга си в пълно нищожество. Май точно така се изрази.
Глори се изсмя звънко и кристалният звук го омагьоса. Слънчевата светлина нахлуваше през отворената врата на обора и русите къдрички, изплъзнали се от малкия шиньон на тила, блестяха. Тъмнозелената шапка за езда с малка воалетка, която подхождаше на костюма, беше дръзко нахлупена над лявото ухо. Под ръба на роклята се подаваха удобни ботушки от козя кожа.
— Татко обича да преувеличава.
Днес нямаше и следа от гнева й и макар да съзнаваше, че трябва отново да разпали пламъка, Никълъс не го направи. Нека прекараме няколко безгрижни часа заедно, каза си той. След това щеше отново да предизвика гнева й и да я притисне до стената. Засега обаче щяха да плуват по течението.
— Тъй като днес явно се разбираме по-добре от снощи — заговори меко той, — предлагам да удължим примирието и да се насладим на деня.
— Това е отлична идея, капитане. — Глори отново му се усмихна. Сигурно се радваше на предстоящата езда или на топлото слънце, което се появи за първи път след дъждовните дни.
Щом черният ратай изведе конете от обора, Никълъс вдигна Глори на дамското седло — при което не му убягна колко удобно се намести тънката й талия в ръцете му — и й подаде камшика. Черният жребец Анибал затропа нетърпеливо.
— Глори, детето ми!
Никълъс се обърна и видя дебелата негърка, която тичаше откъм къщата и махаше на господарката си. Клатушкайки се смешно, тя стигна до тях и протегна голямата върбова кошница.
— Направих обяд за вас и капитана. Бедничкият има нужда от сили, щом се е осмелил да излезе на езда с вас. — Пленти се усмихна на Никълъс и му намигна.
— Много ти благодаря — отговори с усмивка Глори.
Никълъс прибра провизиите в кожената чанта, която едрият Зак беше окачил на седлото, стегна връзките и възседна жребеца си. Глори заби пети в хълбоците на коня си и той потегли в тръс. Никълъс я настигна без усилия и подкара жребеца си в бързо темпо.
Яздеха мълчаливо по разкаляните пътища, наслаждаваха се на слънцето, на свежия утринен въздух и аромата на магнолиите. Черни роби работеха в наскоро засадените памукови поля, чистеха плевели и разреждаха растенията. Някои си пееха тихо, докато работеха.