Глори продължаваше да мълчи.
— Кажи ми, по дяволите! Защо искаш да си отидеш?
Глори стисна ръце в юмруци и гневът й премина в ярост.
— Защото не мога да ти вярвам. Не мога да бъда сигурна, че един ден няма да излезеш от стаята ми и никога вече да не се върнеш. — Тя преглътна сълзите си. — Но повече от всичко друго не искам да те обичам!
Никълъс я привлече в прегръдката си. Притисна я до гърдите си и я обви с ръце, сякаш трябваше да я защити. Глори заплака тихо и той помилва нежно блестящата руса коса. След малко заговори с тих настойчив глас:
— Ти още ли не разбираш? Аз те обичам повече от живота си. След като се разделихме, тъгувах месеци наред. Исках да си до мен и в същото време бях убеден, че обичаш друг. Знаеш ли какво изстрадах? Сериозно ли мислиш, че бих могъл да го преживея втори път?
Глори вдигна лице и го погледна смаяно.
— Да обичам друг? Но кого, за бога?
— Вярно е, почти не сме говорили за това, Глори, но не мога да повярвам, че не знаеш.
— Какво трябва да знам?
— Бях повярвал, че Натан ти е… Нямах представа, че ти е брат.
Глори се отдръпна като опарена.
— Помислил си, че Натан ми е… какво?
— Че го обичаш. Когато дойдох в Бостън, се опитах да ти обясня.
— Не, Никълъс, ти не ми обясни нищичко. — Гневът й пламна с нова сила. — Как можа да си помислиш такова нещо за мен? Как можа да повярваш, че спя с теб, а в същото време съм влюбена в друг?
— И аз не знам. — Никълъс се чувстваше като идиот. — Бях глупак.
— И аз не мога да разбера. Не те разбирам, Никълъс, а докато не те разбирам, не мога да ти вярвам. А аз трябва да имам доверие в теб, разбираш ли? Но най-важното е, че не мога да допусна да се влюбя в теб.
— По дяволите, Глори, какво още да направя, та да ми повярваш?
— Може би е най-добре просто да си отида.
— Не.
— Един ден всичко ще се изясни.
— Нищо няма да се изясни, докато не заемеш отново мястото, което ти се полага.
— И кое е това място? — попита троснато Глори.
— В леглото ми. Само по този начин мога да ти покажа колко много те обичам. — Той я прегърна и я положи върху огромното легло под балдахина.
Глори започна да се отбранява, но той не я пусна.
— Моля те, Никълъс. Само ще усложниш нещата.
— Веднъж вече ти казах, че когато дойде времето, аз ще взема решение вместо теб. Искам да те любя, Глори. Може би ще успея да те убедя с тялото си, щом не мога с думи.
Той я хвана за брадичката и впи устни в нейните. Глори притисна ръце към гърдите му и усети лудото биене на сърцето му. Устата му беше топла и твърда. От гърлото й се изтръгна тих стон. Трябваше да го спре. Иначе беше загубена.
— Моля те, Никълъс — прошепна тя и отново се опита да се изтръгне от прегръдката му. Той я накара да замълчи с гореща, жадна целувка. Миришеше на мускус и бренди. Езикът му се втурна в устата й и се зае да изследва кадифената вътрешност.
Глори спря да диша. Съпротивата й отслабна, сякаш бе усетила, че може само да загуби, ако спечели битката. Дълбоко в себе си тя съзнаваше, че го желае също толкова силно, колкото и той нея. Никълъс я задържа нежно и свали нощницата през главата й. Треперещото й голо тяло остана изложено на жадния му поглед.
— Ти си прекрасна — прошепна в ухото й той. — Такава те виждам всяка нощ в сънищата си.
Той пусна ръцете й и тя зарови пръсти в косата му, после се залови като удавница за силните рамене. Той помилва пълните меки гърди, погали с език едната, после другата. Ласките му бяха пълни с нежност. Когато сключи уста около зърното, Глори простена от наслада и се притисна към него. Искаше още и още и в същото време си забраняваше да го желае. Никълъс я целуваше по устата, по носа и очите, после мина по линията на рамото.
Тя откопча ризата му с треперещи ръце, за да усети топлата му кожа. Щом напипа къдравите косъмчета на гърдите му, бе разтърсена от силни тръпки и слабините й запариха. Продължи смело надолу, към копчетата на панталона, но той я задържа.
— Още не — прошепна той. Помилва гърдите й, плъзна ръце надолу и внимателно разтвори краката й. Свлече се надолу и се намести между бедрата й. Целувките му оставиха пареща следа по гладката мека кожа от пъпа до източника на страстта, скрит в защитно гнездо от бледоруси кичурчета. Когато устните му проникнаха навътре, Глори извика задавено. Насладата беше толкова силна, че едва не я подлуди. Тя застена, надигна се насреща му, извика името му, помоли за още. С ръце и устни той й доставяше непознато досега удоволствие. Страстта, от която се бе лишавала месеци наред, я заля на могъщи вълни и накрая я изхвърли на брега изтощена и малко смутена от преживяното.
Никълъс я остави за малко сама, но тя го забеляза едва когато матракът отново се огъна под тежестта му. Когато се обърна към него, видя, че и той се е съблякъл. Глори разгледа без свян стройното мъжко тяло и отново бе обзета от желание. Погледа го още малко, наслаждавайки се на тъмното лице и добре познатите силни мускули, после взе лицето му между ръцете си, притегли го към себе си и притисна устни към устата му. Целувката беше нежна, едва ли не плаха, но разпали и у двамата страстно желание.