Ръцете й се плъзнаха по тялото му и целувката стана по-настойчива. Никълъс се притисна към нея и простена задавено. Пръстите й се устремиха към твърдия му задник и се насладиха на играта на коравите мускули. Тя се изтегна по гръб и му се предложи, трепереща от жажда. Коравият му член се опря в бедрото й.
— Моля те — прошепна тя. — Нуждая се от теб по-силно от всякога.
Вместо отговор той я целуна, езикът му проникна в устата й в същия момент, в който членът му нахлу в топлата й утроба.
Страстта се разля по тялото й като пламтяща лава. Глори застена и се изви под него, разтвори се цялата, извика името му и го помоли да не спира. Никълъс беше решен да й даде всичко, от което се нуждаеше. Страстта ги понесе към непознати дотогава висини. Той проникваше все по-дълбоко в нея, изпълваше я и тя всеки път беше готова да повярва, че не може да съществува нищо по-прекрасно. Точно когато беше сигурна, че няма да понесе нито секунда повече сладкото мъчение, дойде голямата вълна на освобождаването и я потопи в блаженство. Никълъс я последва почти веднага и се отпусна тежко отгоре й, докато тялото му се разтърсваше от силни тръпки.
После двамата дълго лежаха мълчаливи, всеки потънал в мислите си. Той я бе прегърнал нежно, главата й почиваше на рамото му. Моля те, Никълъс, заклеваше го безмълвно Глори, толкова ме е страх! Моля те, обичай ме, както ми обеща. Обещавам ти, че няма да съжаляваш. Ала не посмя да отрони нито дума.
Любиха се още веднъж. И още веднъж; сякаш и двамата отчаяно се опитваха да забравят месеците на самота. Накрая Глори се намести удобно на ръката му и се престори на заспала. Беше отговорила на страстта на мъжа си и по този начин бе взела решение. Вече беше изцяло негова жена. Каквото и да я очакваше, тя бе избрала пътя си. Ала споменът за щастливите седмици на острова — и за страшното време след това — не й позволи да заспи. Дали и Никълъс лежеше буден?
20
На следващата сутрин Глори разбра, че по някое време все пак беше заспала. Примигна срещу слънчевата светлина, която проникваше през отворения прозорец, и се замисли за станалото през нощта. Обърна се бързо: опрян на лакът, Никълъс лежеше до нея и я гледаше с широко отворени сиви очи. Той приглади един кичур от лицето й, но не каза нищо. Като че ли се чувстваше несигурен — нещо напълно нетипично за него.
— Все още ли искаш да си отидеш? — попита накрая той.
Глори веднага усети колко принудено лек беше тонът му. Лицето му изглеждаше сдържано, бдително, сякаш се боеше от отговора, но въпреки това държеше да попита.
— Не.
— Зле ли се чувстваш сега?
Тя поклати глава и лицето му се отпусна. Но отговорът й беше само наполовина верен. Все още се чувстваше зле, защото не беше сигурна в любовта си към него. Преди беше толкова уверена, с високо самочувствие. Сега не намираше нито миг покой; непрекъснато се съмняваше в себе си.
— Аз съм твоя жена — заяви с принудена усмивка тя. — Докато ме искаш.
Никълъс се претърколи отгоре й.
— Най-малкото завинаги. — Той сведе глава и я целуна страстно. Целувката издаваше желание, но тя беше и обещание, и разкаяние за миналото.
Толкова й се искаше да му повярва…
Двамата се любиха отново, първо нежно, после страстно, като че искаха да наваксат пропуснатото по време на раздялата. Когато се успокоиха, Глори полегна на гърдите му и се вслуша в равномерния ритъм на сърцето му. Русата коса се разпростря като завивка по тялото му.
— Никълъс, има нещо, за което трябва да говоря с теб — заяви изведнъж Глори и седна в леглото.
Той нави един рус кичур на пръста си.
— Да, мила?
— Става въпрос за детето.
— Нека да не говорим сега за него, Глори. Мога да чакам, докато си готова.
— Не мисля, че някога ще бъда истински готова.
Той поднесе ръката й към устните си и я целуна по дланта. Този прост жест й вдъхна смелост.
— Не биваше да обвинявам теб — заговори твърдо тя. — Ти не си виновен. — Тя преглътна тежко и извърна глава. Болката отново се събуди в сърцето й.
— Моля те, Глори. — Никълъс седна до нея и стисна студената й ръка.
— Изслушай ме. Още не съм свършила. Знаех, че може да възникнат проблеми. Лекарят отдавна ми беше казал, че детето не лежи, както трябва. Предупреди ме да бъда особено предпазлива. Но аз не казах на никого, дори на леля Фло. Толкова се радвах, че ще имам дете, та отказвах да призная, че може да му се случи нещо. Бях предпазлива, но вероятно недостатъчно. Вината е моя, Никълъс. Моя, не твоя.