— Уверявам ви, че съпругата ми е единствената красива жена, от която се интересувам — отговори спокойно Никълъс. Погледът му допълни тъжно: дори ако тя не ми вярва.
— Колко жалко — въздъхна театрално Кристин. — Знаете ли колко дами ще бъдат разочаровани!
Сивите очи на Никълъс потъмняха, станаха почти черни.
Кристин му се усмихна прелъстително и Глори изпита дива ревност. Досега не знаеше, че това чувство е толкова болезнено.
Поднесоха им печени гълъби и прясно уловена риба с вкусен сметанов сос, пресни зеленчуци и лек десерт. Глори изобщо не усещаше какво яде. Никълъс се държеше с нея учтиво и внимателно, с Кристин беше учтив и сдържан. Решена да не се издава, Глори игнорираше с каменно лице закачките и намеците на гостенката, която се стремеше да завоюва вниманието на съпруга й.
— Роклята ви е великолепна — отбеляза Глори и Кристин огледа гордо модното творение от златен сатен и брокат. — Очевидно не само Никълъс има добър вкус за дрехи — или сама си я купихте?
Кристин вирна издадената си брадичка.
— Шита е от мадам Лаше от Париж. Артър настоява да нося само най-доброто.
— Сигурна съм в това — потвърди Глори. — Разбира се, доколкото е уведомен какво носите.
Никълъс й хвърли укорителен поглед отстрани, но в същото време се усмихна със задоволство. Глори отново се запита за какво ли мислеше съпругът й през цялото време.
— Реших да послушам съвета ти, Кристин — оповести Никълъс в края на вечерята. — През следващите седмици ще доведа Глори в града. Семейство Уитмор дава голям бал. Мисля, че това е идеален случай да въведа съпругата си в обществото.
Глори отпи глътка вино, за да скрие изненадата си и да успокои треперещите си пръсти.
Кристин беше не по-малко изненадана.
— Уверена съм, че ще се забавлявате много добре.
Глори си припомни страшните седмици след пристигането в Ню Йорк, когато всички я избягваха и се надсмиваха зад гърба й. Стана й лошо. Кристин Педигрю със сигурност беше чувала за „уличницата на капитана“. Знаещата й усмивка показа, че беше точно така. Изведнъж й се дощя да скочи и да избяга.
— Ще се радвам да се видим отново — каза вместо това тя. — Разбира се, ако не сте много заети. — Тя погледна към Артър, все още зает с десерта си.
— О, с радост ще ви видя отново, скъпа — отговори въодушевено той. — Моето малко зайче също ще намери време за вас. Знаете ли, много ми е мъчно, че се налага често да я оставям сама.
— Наистина е жалко — съгласи се със сладка усмивка Глори и се обърна към Кристин: — Какво, за Бога, правите по цял ден, когато съпругът ви отсъства?
Кристин се усмихна принудено. Хвърли бърз поглед към Никълъс и устата му веднага се намръщи.
— Честно казано, в последно време наистина се чувствам малко самотна. — Тя въздъхна и затрака с дългите си черни мигли, полуобърната към домакина. — Мисля, че е крайно време да потърся отново старите си приятели.
Глори беше готова да я убие. Отново отпи глътка вино, за да се успокои. Вечерята завърши в мълчание. Щом станаха от масата, домакинята се извини с главоболие и пожела да се оттегли.
— Най-добре е и аз да дойда с теб — каза нежно Никълъс, без да пуска ръката й.
Глори събра остатъците от силите си и пожела лека нощ на гостите си със съвършена учтивост.
Двамата изкачиха заедно стълбата, следвани от Кристин и Артър. Никълъс я държеше здраво за лакътя. Когато Глори понечи да спре пред стаята си, той я бутна без колебание към своята.
— И дума да не става — прошепна в ухото й. — Да не искаш да се усъмнят, че не спим заедно?
Глори понечи да протестира, но той затвори устата й с целувка и я притисна до стената, докато Кристин и Артър завиха зад ъгъла и изчезнаха в отсрещното крило. Тогава я пусна така рязко, че тя едва не загуби равновесие. Никълъс я подкрепи, за да не падне. Отведе я в стаята си с потъмнели от страст очи и в най-добро настроение.
— Мислех, че си разбрала. От днес нататък ще спиш тук.
— А дрехите ми?
— Все още са в стаята ти. Не можех да заповядам да ги пренесат днес, когато в дома ни има чужди хора, нали? Ще се пренесеш, когато онези си отидат.
— Наистина ли очакваш да спя при теб, когато любовницата ти спи в другия край на коридора?
— Познаваш ме достатъчно добре и знаеш, че очаквам точно това. Кристин Педигрю не ми е никаква, но ти, сладка моя, си ми съпруга.
— Не. Няма да спя при теб, и толкова. Ще си легна на дивана. — Тя го изгледа гневно и се изтегна на твърдия диван, както си беше с вечерната рокля.
— Чуй ме, мила — прозвуча дълбокият мъжки глас, така добре познат от миналото. — Постарай се да си припомниш как завършваха тези караници някога. — Той прекоси помещението с два скока, вдигна я на ръце и я отнесе в леглото си. — Тъй като аз съм купил тази рокля — продължи заплашително той, — мога да правя с нея, каквото искам. В момента бих предпочел да я видя грижливо окачена в шкафа. Но както добре знаеш, нито за миг няма да се поколебая да я накъсам на парченца.