— Много хора биха го направили.
— Каква ирония, нали? Тя ме мрази, защото зависи от мен — много пъти ми е казвала, че не понася това положение. Приема парите ми, защото няма от какво да живее. За съжаление не се научи да се примирява и омразата й се засилва.
Глори го прегърна и притисна буза до неговата.
— Моето детство беше прекрасно — довери му с усмивка тя. — Татко изпълняваше всичките ми желания. Не бях особено близка с майка си, но дълбоко в сърцето си бях убедена, че ме обича.
Никълъс я целуна по тила.
— И аз те обичам, Глори. Никога не го забравяй. — Погледна я очаквателно, очевидно желаеше да чуе от устата й същите думи. Тя преглътна мъчително, опита се да събере смелост, но съдбоносните думи не пожелаха да се оформят гласно.
— Най-добре е да слезем отново в бърлогата на лъва — смени темата Никълъс. — Или май трябваше да кажа „на лъвицата“? — Той взе ръката й и отвори вратата. — Този път се чувствам по-леко. Може би защото ти си с мен.
Сърцето й преля от болка и съчувствие. Значи и той имаше нужда от закрила! Дано някой ден намеря смелост да му призная чувствата си, помоли се горещо тя.
Двамата излязоха в коридора и се запътиха към стълбището.
Късно през нощта, след като се бяха любили, Глори се сгуши в него. Известно време лежа неподвижна, но нечистата съвест не й позволи да заспи. Обърна се и забеляза, че Никълъс също е буден. Седна в леглото и го погледна въпросително.
— Защо не спиш?
— А ти защо не спиш?
Тя прокара език по устните си и реши, че е време да му каже истината.
— Скрих нещо от теб.
Никълъс седна до нея.
— Излъгала си ме?
Лунната светлина падаше през отворения прозорец и тя видя пулсиращата вена на шията му.
— Не, просто не ти казах. Става въпрос за нещо, което ми е много скъпо, Никълъс. Толкова скъпо, че предпочетох да го запазя в тайна, защото се опасявах, че ще ми забраниш да го върша. А не бих се осмелила да престъпя волята ти.
Никълъс я погледна внимателно.
— Продължавай.
— Когато ти беше в града, в имението се появи Натан и ме помоли за помощ. Настоя да те помоля за разрешение, повярвай. Едва успях да го убедя, че ще говоря с теб, щом намеря подходящо време.
— И сега считаш, че времето е дошло?
— Много по-правилно беше да ти кажа веднага след завръщането ти. Но…
— Какво те възпря?
Тя усети как се изчерви. Никълъс се ухили многозначително и тя разбра, че двамата мислеха за едно и също.
— Ами… ти веднага ме… примами в леглото.
Отговори й тих смях.
— Това ли направих?
— Точно това. После пък се появи Кристин Педигрю и нещата се объркаха още повече.
— Тогава ли реши да ме мамиш?
— Не, разбира се! Исках да ти кажа, но…
— Добре, слушам те.
Глори пое дълбоко дъх.
— Това е най-важното, което съм вършила в живота си. Знам, че не си съгласен, затова не те моля за подкрепа. Искам само да ми разрешиш да продължа.
— Виж ти. Това е нещо ново. Глория Самърфийлд Блекуел моли за моето разрешение.
— Никълъс, не прави нещата по-трудни, отколкото и без това са!
— Добре, добре. Но се надявам следващия път да си признаеш веднага. — Думите прозвучаха обвинително, но блясъкът в очите й показа, че той изобщо не се гневеше. — Продължавай — подкани я той.
Глори отново пое дълбоко дъх, за да се успокои.
— Аз съм част от подземната железница. Когато живеех в Бостън, помагах на избягали роби, а преди няколко дни скрих майка с дете в Блекуел хол. — Без да се помръдва, тя зачака гневна реакция. — Защо не казваш нищо? Току-що ти казах, че съм крила в къщата ти избягали роби.
— Къщата е наша — поправи я той. — Пък и аз знам за избягалите роби.
— Какво? — извика невярващо Глори. — Кой ти каза?
— Исаак, разбира се. Той те обожава, но никога не би извършил нещо зад гърба ми.
— Защо не ми каза?
— Защото исках да го чуя от собствените ти уста.
Пръстите й играеха нервно с чаршафа. Тя избегна погледа му.
— Това е много важно за мен, Никълъс.
— Вече ми го каза.
Тя го погледна. Сивите очи бяха неразгадаеми, но не и обвиняващи.
— Значи ли това, че мога да продължа?
— Бих ли могъл да те спра?
— Аз… не знам.
— Поне си честна. Веднъж вече ти казах, че търгувам с Южните щати. Бих бил лицемер, ако тайно работех срещу тях. От друга страна, би било още по-голям грях, ако не ти позволя да слушаш съвестта си. Няма да ти помагам, но и няма да ти преча.
— О, Никълъс! — Тя се хвърли върху него и покри лицето му с целувки, като се смееше през сълзи. — Благодаря ти! Много ти благодаря.
Глори усети как мускулите му се стегнаха и той я привлече към себе си. Очите й се разшириха от изненада. Той отново я желаеше!