— Няма да се задоволя с едно благодаря — отговори с внезапно предрезгавял глас той. — Изисквам повече. — Той я целуна и тя се задъха. По тялото й се разля гореща вълна. Без да й даде време да се опомни, той проникна устремно в нея. Изпълни я цялата, после се оттегли бавно, вмъкна се пак, разпалвайки умело желанието й. Глори се притисна към него, поиска да се нагоди към ритъма му, поиска още, но той я задържа здраво, принуди я да остане неподвижна, докато отново и отново проникваше в нея. В тялото й лумнаха пламъци. Тя стенеше и се извиваше, но той не я пусна. Докара и нея, и себе си до върха с бавни, дълбоки, равномерни тласъци.
Когато огънят угасна и двамата бяха изпълнени с приятна умора, Глори игриво прокара пръсти по гърдите му.
— Ако това е наказание, би трябвало да те мамя по-често.
— Само посмей — изръмжа предупредително той. — Следващия път няма да бъда толкова мек.
— Мек ли? — И двамата избухнаха в смях. Той я целуна още веднъж по устните и я притисна до себе си.
Дълго време лежаха спокойни. Глори беше почти заспала, когато чу:
— Кажи, че ме обичаш.
Не можа да отговори. Все още беше твърде рано.
— Не мога, Никълъс — прошепна тя. — Още не. Моля те, опитай се да ме разбереш.
— Старая се, Глори. Много повече, отколкото можеш да си представиш.
— Трябва да те оставя сама за няколко часа. Имам да уредя някои неща във фирмата.
Глори се прозя и се протегна под одеялото. Никълъс вече беше станал и стоеше пред нея напълно облечен. Още влажна, черната коса се къдреше над яката.
— Сигурна съм, че ще се справя — отговори с усмивка тя.
— Ще се върна късно следобед. Не се преуморявай. Искам тази вечер да изглеждаш зашеметяващо на бала.
Усмивката й угасна.
Никълъс се наведе над леглото и нежно целуна полуотворените й устни.
— Няма да е чак толкова лошо, обещавам ти. — Отиде до вратата й и махна окуражително. — До следобед.
След няколко минути на вратата се почука и в спалнята влезе крехка жена в началото на двадесетте. Освен бялата престилка и бялото боне, тя беше изцяло в черно.
— Добро утро, мис.
— Добро утро — въздъхна Глори.
— Името ми е Черил. Ще бъда ваша камериерка, докато сте тук.
— Благодаря, Черил.
Момичето й помогна да се измие, направи й прическата, после й помогна в обличането. Беше извънредно сръчно и лицето му излъчваше почти стоическо спокойствие. Глори предположи, че е овладяло това държание при общуването с господарката си.
Глори прекара деня в почивка и четене, както беше предложил Ник. Поразходи се в градината зад къщата, наслади се на пролетното слънце, но побърза да се върне в стаята си. Макар че почти през цялото време беше сама, денят мина бързо. Никълъс се върна преди смрачаване, но имаше още работа, затова двамата се видяха само за малко. Глори хапна нещо леко за вечеря, заповяда да й приготвят ваната и роклята за бала. Шивачката беше надминала себе си с бялата сатенена роба с бордюри от син брокат и дръзко деколте.
След като полежа във ваната с розово масло, Глори облече фина ленена риза и корсаж от син брокат. Черил нави косата й на дълги масури под ушите. Белият сатен правеше бледорусите кичури още по-бляскави. Черил довърши тоалета, като намаза раменете й с мехлем с аромат на рози.
— О, мис, изглеждате прекрасно! Мъжете ще гледат само вас.
— Благодаря, Черил. — Само нея? Глори не се съмняваше в това. Всички горяха от нетърпение да се запознаят с „капитанската уличница“. Тя усети как стомахът й се сви на буца и цветът изчезна от лицето й. Трябваше да стисне здраво зъби, за да не избухне в сълзи. Не можеше да се изправи срещу висшето общество на Ню Йорк. В никакъв случай!
— Всичко наред ли е, мис? — попита Черил и Глори се почувства още по-зле.
Толкова ли й личеше? Как да излезе пред приятелите на Никълъс, щом не можеше да заблуди дори прислужницата си?
— Аз… всичко е наред, благодаря. Вече не сте ми необходима.
Черил кимна и тихо излезе от стаята.
Глори се отпусна на тапицираното столче пред огледалото в златна рамка. Ако се разплачеше, очите й щяха да се зачервят и подуят и щеше да се изложи още повече. Стомахът й се разбунтува още по-силно и тя се преви.
В този момент Никълъс отвори вратата. Носеше вечерен костюм. Спря на вратата и впи жаден поглед в красивата жена, която го гледаше от другия край на стаята. Глори изглеждаше бледа, но русата коса блестеше, а кожата беше толкова мека и нежна, че той едва устоя на напора да я докосне. Съвършените гърди се вдигаха и спускаха неравномерно и го мамеха — както щяха да примамят и всеки друг мъж. Никълъс потисна покълващата ревност и изведнъж лицето му засия в усмивка. Съпругата му беше прекрасна, всички щяха да я пожелаят. Трябваше да се научи да живее с това. Тя не можеше да бъде красавица само в леглото му.