Когато целувката свърши, тя бе забравила дамите, не помнеше дори къде се намира. Останала без дъх, тя се опря на него, сложи ръка на бялата му риза и примигна смутено.
— Не е редно да ме целуваш по този начин!
Никълъс избухна в смях. Гърдите му леко потрепериха под ръката й.
— Е, не беше точно това, което възнамерявах. Бях замислил малко по-добродетелна целувка, но ти ме изкуши.
Глори се изкиска и се изчерви.
— Ти си непоправим негодник.
— А ти любов моя, си толкова прелъстителна, че искам веднага да те отведа в леглото.
— Защо не го направиш?
— Още не. Искам да се убедя, че всичко се развива добре. Ще се справиш ли сама за няколко минути?
— Обещавам ти, че няма да избягам.
Той я целуна по бузата и се върна в балната зала. Само след няколко крачки го залови Лавиния Бонд.
— Никълъс, миличък, трябва да се засрамиш. Къде беше през цялото време? — Тя разтвори черното дантелено ветрило и го погледна с премрежени очи.
— Вече съм женен, Лавиния. Още ли не си разбрала?
— Всички го знаят, скъпи. Знаем, че са те принудили да се ожениш, бедничкият ми.
— Вместо да клюкарстват, по-добре да погледнат жена ми. В залата надали има поне един мъж, който да не ми завижда. А сега те моля да ме извиниш, Лавиния. — Той направи няколко крачки и отново се обърна към нея: — Видях Виктор в другия край на залата. На минаване ще му кажа, че го търсиш. — Усмихна се скришом и се отдалечи.
Докато се разхождаше из залата, Никълъс улавяше откъслеци от разговори.
— Очевидно слуховете не са верни — прецени една дебела дама в силно пристегната кадифена рокля.
— Във всеки случай тя изобщо не прилича на разюзданото същество, както я представяха — обади се мъж на средна възраст.
— Лично аз я намирам прелестна — отбеляза слабичък младеж и хвърли изпълнен с копнеж поглед към терасата.
Докато чакаше да му налеят чаша болле, Никълъс чу част от тихия разговор на полковник Маркъс Уилби, едър търговец, и Девън Хауърд, вносител на всевъзможни стоки с хитрите очички и физиономията на невестулка. Девън се засмя тихо на някаква забележка на полковника, но Никълъс чу само името на жена си. В следващия момент кръвта закипя във вените му.
— Едно трябва да призная, капитанската уличница е…
— Добър вечер, полковник — проговори с фалшива усмивка Никълъс, едва обуздавайки гнева си. — О, простете, надявам се, че не ви прекъснах.
— В никакъв случай — отвърна полковникът и се покашля смутено. — Както вече казах, съпругата на капитана е… очарователно същество.
Този път усмивката на Никълъс дойде от сърцето.
— Вие сте напълно прав, драги. Аз съм най-щастливият мъж на земята.
Девън Хауърд го погледна изненадано.
— Сериозно ли говорите? А ние чухме… Всъщност никой не знае как точно е станала сватбата ви.
— Но това е близо до ума, господа. Бащата на Глори беше един от най-добрите ми приятели. Сватбата беше планирана много отдавна.
— Разбирам.
— Всички познавахме Джулиън Самърфийлд — отбеляза с уважение полковникът. — Чудесен човек. Жалко че си отиде така рано.
— А дъщеря му е чудесна млада жена — допълни Никълъс. — Извинете ме, моля, трябва да се върна при жена си, преди някой да се е опитал да заеме мястото ми.
Усмихвайки се доволно, тъй като беше изпълнил задачата си за тази вечер, той се поклони и се отдалечи. Двамата мъже дълго зяпаха подире му.
Скоро след това двамата с Глори се сбогуваха с домакините.
— Е, не беше чак толкова лошо, нали? — попита шеговито той, докато каретата трополеше по калдъръма.
Глори потрепери в ръцете му.
— Радвам се, че най-после свърши.
— Следващия път непременно ще се забавляваш.
— Следващия път?
— Никога не съм имал намерение да те превърна в отшелница, Глори. Ще има още много приеми и балове. Сега хората знаят какво изпитвам към теб и ще променят отношението си. Ти вече спечели голяма част от тях. Другите ще променят мнението си, когато те опознаят.
— Обичам да танцувам — призна тихо тя.
— Надявам се вкъщи да ми подариш един последен танц.
Глори се изчерви до корените на косата. Никълъс я притисна още по-силно до себе си и я дари с дълга целувка.
22
Няколко часа след изгрев слънце Никълъс излезе. Глори просто не можеше да проумее как съпругът й се бе събудил толкова рано, след като бяха навън до късно и след това дълго се любиха.