— Моля те, не се сърди — каза й той. — Ще се върна навреме, за да те заведа на обяд. — Отиде до вратата и извика през рамо: — Готвачката сигурно вече е приготвила закуската. Ако предпочиташ, ще наредя да ти я донесат в стаята.
— Не, ще сляза. — Рано или късно трябваше да се изправи срещу Елизабет Сейнт Джон Блекуел сама. — Ще се видим по обед.
Никълъс я погледна с усмивка и излезе.
Глори стана след няколко минути и позвъни на Черил. Камериерката й помогна да облече ментовозелена рокля от мерино с редица мънички копченца отпред. Без да бърза, Глори слезе на първия етаж. В приемната завари Брад, който беше на път към стаята за закуска. Той й се усмихна ободрително и тя отговори на усмивката му.
— Вече съм напълно уверен, че ни очаква хубав ден — каза той и й предложи ръката си. Двамата влязоха заедно в трапезарията. Елизабет седеше начело на масата като кралица. Изправена като свещ, скръстила закръглените си ръце в скута, тя носеше морскосиня дневна рокля; меката тъмна коса беше грижливо фризирана на малки къдрички до раменете.
— Добро утро, мамо — поздрави Брад, намести стола на Глори и бързо целуна майка си по бузата.
— Добро утро, мисис Блекуел — поздрави учтиво Глори. Тъй като не получи отговор, извади салфетката си от сребърния пръстен и я разпростря върху полата си.
— Вече се питах дали ще съберете кураж да закусите с мен, без завареният ми син да ви покровителства по обичайния си дързък начин.
— Мамо — проговори предупредително Брад. — Няма ли поне да дадеш шанс на Глори? Първо я опознай, после ще произнесеш присъдата си.
Глори се усмихна. Брад беше истинско чудо. Начинът, по който се опитваше да манипулира майка си, беше много учтив и тактичен. Братът на Никълъс наистина беше твърде умен за годините си.
— Пфу! — промърмори презрително мисис Блекуел. — Няма нужда да я опознавам. Вече знам за нея повече, отколкото ми е приятно. — Тя вирна брадичка и гънките по шията й изчезнаха. — Само я погледни! Седи тук като света вода ненапита. Но нали си има съпруг, който заглажда всичките й грешни стъпки! Тази жена е неморална. Знаеш ли, че е спала в една кабина с брат ти на борда на кораба му? Пред целия екипаж! Безсрамница, ето каква е тя. Безсрамно, развратно същество!
Сега вече Глори не можа да се сдържи.
— Принудиха ме да спя там. Завареният ви син повярва, че съм го измамила, но това не беше истина! Той унищожи доброто ми име, нарочно го направи! Затова е напълно справедливо, че сега прави всичко възможно да възстанови вредата, която ми нанесе.
Елизабет я удостои с леден поглед.
— Може би си прав, Брад — обърна се тя към сина си, сякаш Глори не беше на масата. — Трябваше да се сетя, че негодният ти брат се крие зад целия този скандал.
Глори отмести стола си с такава сила, че го събори на килима.
— Как смеете! Как смеете да говорите така за мъжа ми! Никълъс е добър човек. Направи грешка и сега се опитва да я поправи. Той е добър с вас, грижи се за вас, дава ви всичко необходимо. Ако кажете само още една лоша дума за него, аз ще… ще…
— Какво ще направиш? — попита Никълъс от вратата. Гласът му прозвуча развеселено — и безкрайно нежно.
Глори се изчерви като рак. Обърна се отново към Елизабет и с ъгъла на окото си отбеляза, че Брад се е ухилил до ушите.
— Ще помоля съпруга си да ви изхвърли от тази къща и да престане да ви издържа. Трябвало е да го направи още преди години.
Ожесточението на Елизабет изчезна в миг.
— Но аз не исках… — Тя скочи от стола си. — Моля да ме извиниш, Брад, още не съм съставила менюто за днес. — Без да погледне Никълъс и Глори, тя излезе от стаята с високо вдигната глава.
— Много съжалявам, че и вие трябваше да чуете това, Брад — извини се съкрушено Глори. — Вие не сте виновен.
— Няма нищо, Глори. Мама отдавна имаше нужда от един добър урок. За съжаление нито Никълъс, нито аз имахме смелост да й кажем истината в лицето.
Глори погледна Никълъс, който беше изправил преобърнатия стол и я чакаше да седне.
— Разбира се, никога не бих направила подобно нещо — продължи тя. — Никога не бих помолила Никълъс да изхвърли майка ви. Това не ме засяга. Но се ядосах и престанах да се владея.
— От жената се очаква да защитава мъжа си — рече Брад и Глори отново се изчерви.
Никълъс се усмихна, но не каза нищо. Прислужниците донесоха кафе и пържени яйца с бекон. Миризмата беше много приятна и Глори усети, че умира от глад.
— Мислех, че ще се върнеш едва към обед — каза тя на мъжа си и вдигна сребърната вилица.
— Исках да помоля Брад да ме замести на обяда. „Блек Уич“ и „Блек Даймънд“ влязоха в пристанището и държа да надзиравам лично разтоварването.