— С удоволствие ще изведа на обяд Глори, ако е способна да понесе дългата раздяла — каза Брад и Глори се засмя на шегата му.
— Мисля, че ще го преживея.
— Боя се, че ще трае по-дълго — обясни Никълъс. — На път сме да сключим много изгоден договор с един фабрикант от Олбъни. Трябва да придружа Макс Фокнър до Олбъни, за да подпишем споразумението. Още не съм съвсем сигурен, че може да води преговорите, както трябва. Ще се върна колкото мога по-бързо. Ако не желаеш да останем по-дълго в града, ще се приберем в Теритаун.
Глори го погледна унило. Още отсега се чувстваше самотна.
— Колко време ще отсъстваш?
— Четири, най-много пет дни. Не ми се тръгва, но съм длъжен да обясня на Макс как да сключва сделките. Така по-нататък ще имаме повече време един за друг.
Глори кимна и се зае със закуската си. След малко Никълъс стана и я целуна по бузата.
— Отивам да си взема някои неща и ще сляза да се сбогуваме.
Той се върна скоро с малка пътна чанта. Глори го изпрати до вратата.
— Ще ми липсваш — прошепна тя.
— И ти ще ми липсваш, скъпа. Повече, отколкото можеш да си представиш. — Той излезе на стълбата, обърна се към нея и помилва бузата й. — Кажи, че ме обичаш.
Много искаше да го стори, но не можеше.
— Аз… аз… — Това щеше да я обвърже завинаги.
Никълъс я целуна страстно и коленете й омекнаха.
— И не прави бели, докато ме няма — пошегува се той, но гласът му прозвуча тъжно. Глори го изчака да слезе на улицата, където вече чакаше впрегнатата с два силни кафяви коня карета. Никълъс влезе вътре, без да се обърне. Кочияшът изплющя с камшик и конете препуснаха.
— Какво ще кажеш за малка разходка? — попита Брад, който стоеше на вратата и я наблюдаваше съчувствено. — Първите пролетни цветя вече разцъфнаха.
— Да, вчера ги видях. Великолепни са. С удоволствие ще се поразходя.
Глори се наметна с лек кашмирен шал, защото навън все още беше хладно. Улови ръката на Брад и двамата отидоха в градината. Слънцето огряваше редиците сини и бели цветчета. Глори си припомни прекрасните градини в Блекуел хол и изведнъж разбра, че беше почнала да смята имението за свой дом.
— Разкажете ми за майката на Никълъс — помоли тя, докато се разхождаха по алеята. — За истинската му майка.
Брат я отведе до тясната каменна пейка в края на градината и й се усмихна, сякаш се радваше на въпроса й.
— Преди да се омъжи за Александър Блекуел, се е казвала Колет Дюбоа. Изумително красива френска креолка. Тъмна, също като Никълъс, и много екзотична. Разбира се, аз не я познавам. Никълъс също не е прекарал много време с нея. Бил само на седем години, когато напуснала Александър Блекуел заради някакъв френски плантатор. За съжаление той не можа да преодолее загубата. След като Никълъс избяга в морето, започна да пие и непрестанно говореше за нея. Слушах го с възхищение. Колет е била невероятно красива и интересна. Нищо чудно, че Никълъс я е обичал до полуда. Александър ми е разказвал, че когато бил малък, често плачел насън и викал името й.
Глори усети пробождане в сърцето. Много добре си представяше самотното малко момче с насълзени очи, което копнее за майчина любов и нежност.
— Мисля, че Никълъс все още я обича — продължи Брад. — Знам, че Александър я обичаше до самия си край. Дамата беше скандално известна с аферите си. Разправят, че непрекъснато сменяла любовниците си, без да се свени от мъжа си. Но той се правел, че не вижда. Толкова я обичал, че се примирявал с всичко, само и само да я задържи.
— Никълъс знае ли всичко това?
— Децата непрестанно му се подигравали. Едва по-късно проумял защо. — Брад помълча малко. Една червеношийка прелетя стената на градината и изчезна. — Глори, аз знам за случилото се след корабокрушението. Знам и за Натан.
Очите й се напълниха със сълзи. Споменът все още й причиняваше болка.
— Как е могъл да си помисли такова нещо за мен, Брад? Бяхме толкова близки. Бях уверена, че ме обича. Дадох му всичко, цялото си доверие.
— Никълъс не е познавал жена като вас, Глори. Майка му го е предала; моята майка се отнасяше зле с него. Така се научи да не вярва на жените. На нито една жена. Когато стана възрастен, се уплаши, че може да се влюби и да свърши като баща си. Затова се срещаше главно с жени, които не представляваха заплаха. С жени, които изневеряваха на съпрузите си и не искаха от него да се обвърже, нито да показва чувства, фалшът им само задълбочи невярата му. Въртеше се в някакъв безкраен кръговрат, докато се появихте вие.
— Аз ли? Защо аз?
— Защото се влюбихте в него искрено и дълбоко. Истински. Вие сте честна и открита жена. Заслужавате доверие. Като ви е видял с Натан, той е помислил, че се е излъгал във вас. Че в действителност не се различавате от другите. Но тогава вече е бил лудо влюбен във вас и мисълта, че отново е станал жертва на измама, е била непоносима.