Глори изобщо не бе забелязала, че плаче, докато Брад не й подаде кърпичката си. Тя го погледна и му се усмихна през сълзи. Имаше чувството, че от гърдите й е паднал тежък товар. Тя разбра. За първи път, откакто ги спасиха, тя разбра защо Никълъс се бе държал така.
— Той ви обича, Глори. Когато узна истината за вас и Натан, се почувства като последен подлец. Веднага разбра, че е постъпил грозно с вас, че ви е сторил огромно зло. Въпреки това не загуби надежда, че един ден двамата отново ще бъдете щастливи. — Брад стисна ръката й. — Той иска само едно: да бъдете щастлива, Глори. И макар че не го признава, аз съм сигурен, че има нужда да бъдете до него. Завинаги.
Глори изтри енергично сълзите си.
— Благодаря ви, Брад.
— Нямате представа колко много означава за мен този разговор.
— Вие също го обичате, нали?
— Повече от всичко на света.
— Казахте ли му го?
Глори поклати глава.
— Сега вече мога. Много съм ви благодарна, че направихте това за мен, Брад.
Той й помогна да стане.
— Никълъс все още не е сигурен във вас, Глори. Трябва да знае какво изпитвате към него. Не чакайте дълго с признанието в любов.
— Няма, Брад, обещавам ви.
— Той е добър човек — заключи уверено Брад. — Най-добрият, когото познавам.
— Знам. А сега, ако нямате нищо против, бих предпочела да остана за малко сама.
— Разбирам.
Брад излезе от градината и я остави сама с мислите й. Глори въздъхна с копнеж. Така й се искаше да се озове в силните обятия на мъжа си и да произнесе думите, които хиляди пъти беше казвала наум. Тя стана, поразходи се по алеите и спря в края на една пътечка, за да откъсне един напълно оформен цвят. Шумни стъпки и развълнуван мъжки глас я изтръгнаха от мечтанията.
— Глори!
Натан тичаше към нея през градината. Дрехите му бяха мръсни и измачкани, лицето мокро от пот. Цветето падна от ръката й.
— Господи, Натан, какво се е случило? — Тя погледна в посоката, откъдето беше дошъл. — Какво правиш тук? Как влезе?
Той отговори, дишайки тежко, с накъсани думи:
— Прехвърлих се през стената на градината. Не исках никой да ме види. Получих писмото ти, в което пишеш, че ще живееш известно време в градската къща на Никълъс. — Той се огледа страхливо. — Ловците на роби, Глори. Търсили са ме в училище. Съседът ми по стая ме предупреди за идването им. Показа ми обява за избягал негър с моето име. Обявили са награда за залавянето ми.
— Майчице! — прошепна ужасено Глори.
— Трябва веднага да се махна оттук, сестричке. Може би Никълъс ще ми помогне. Трябва да отида в Бостън и оттам в Канада.
— Нима мама е пратила ловците на роби да те търсят? — прошепна ужасено Глори.
— Не знам. Тя не ме обича, но не очаквах, че ще стигне дотам.
— Тук си на сигурно място. Никълъс ще се върне след четири или пет дни, и тогава ще обмислим какво да правим.
— Грешите, мис Самърфийлд. Момъкът е престъпил закона и трябва да си плати за стореното.
Глори се обърна като ужилена. Непознатият глас говореше с тежък южняшки акцент. Едър, мършав мъж с редки мустаци стоеше на алеята и се целеше с пистолета си в гърдите на Натан.
Глори погледна безпомощно към къщата.
— Брад! — изпищя тя и вдигна поли, за да побегне. Вторият ловец се озова с две бързи крачки до нея и й препречи пътя. Притисна ръка към устата й и я сграбчи толкова здраво за талията, че тя не можеше да диша.
— Веднага я пуснете! — извика Натан. — Тя няма нищо общо.
— Нищо няма да й направя — озъби се мъжът, който я държеше. Едър и добре сложен, с пясъчноруса коса и почти момчешко лице. — Ще я отведем с нас на доковете — добави той.
Глори опря ръце на гърдите му и усети грубата материя на ръчно тъканата риза и мускулестия гръден кош.
— Не искаме да ни създаваш проблеми, докато те качим на кораба, черньо — обясни развеселено мъжът.
— Как ме намерихте? — попита гневно Натан.
— Сетихме се, че ще избягаш веднага щом разбереш, че те търсим. Чакахме пред училището. Сам ни доведе тук.
— Но на доковете ще я освободите, нали? — попита глухо Натан. Мършавият излезе напред и го удари с такава сила в корема, че го преви на две.
— Изобщо не те засяга какво ще правим с нея, нещастнико! А сега се обърни.
Поемайки тежко въздух, Натан се привдигна и погледна право в дулото на пистолета. Обърна се бавно и ловецът върза ръцете му на гърба.