Бигър влезе и бавно затвори вратата зад гърба си. Лампата на стената трепкаше и се полюляваше.
— Нужен ви е мъж, който да се грижи за вас и да ви закриля.
— Но аз си имам мъж — възрази Глори и се запита къде ли беше в този момент Никълъс. Корабът беше на път вече пет дни. Никълъс се беше върнал от пътуването си и вече знаеше, че тя е изчезнала и — и какво? Хиляди пъти си беше задавала този въпрос и знаеше отговора.
— Щом вече сте имали мъж, не е нужно да бъда внимателен — обясни с усмивка Бигър. С изключение на един потъмнял зъбите му бяха блестящобели. Изглеждаше съвсем млад. — Щом жената е обяздена, вече никой не може да знае колко ездачи е имала. Защо не дойдеш при мен, за да мога да те целуна? Аз съм дяволски добър в целувките, повярвай.
Сърцето й заби като безумно.
— Моля ви, мистър Бигър. Аз съм омъжена жена.
— Омъжена значи. Много обичам да си имам работа с омъжени. — Той я сграбчи за ръкава и я привлече към себе си. Тя се опита да се извърне настрана, но той я задържа и впи устни в нейните. Устните му бяха топли, дъхът му миришеше на тютюн. Глори мислеше само за Никълъс. Когато младежът пъхна ръка в гънките на полата й, тя се отдръпна като опарена.
Бигър се направи на изненадан. Широката му усмивка показа, че съпротивата й го възбужда още повече. Отново направи крачка към нея.
— Остави я на мира, Мат. — На вратата застана Лестър Фийлдс. — Тя е част от товара, също като негърчето й. Ако я повредиш, ще получим по-малко пари.
Мат Бигър се обърна към другаря си с искрящи от гняв очи.
— Готов съм да се задоволя и с по-малко, стига да мога да я опитам.
— Не мислиш ли, че и ние със Спенсър имаме право да си кажем думата? Казваме ти да я оставиш и, ти си длъжен да се подчиниш. Когато си получим парите, ще си купиш куп жени. Но дотогава се дръж далече от момичето.
Бигър направи крачка назад.
— Прав си, приятелче. — Той махна с ръка към Глори. — Не си струва да се карам с другарите си заради една парфюмирана кокона. — Той се ухили широко и отново разкри загнилия кучешки зъб. — Въпреки това си сладко парче. Устенцата ти са като захаросани плодове.
— Да вървим — настоя Лестър. — Престани да мислиш за нея. Нали знаеш, че момчетата от Юг не обичат други да се заглеждат по жените им.
— Довиждане, сладката ми — сбогува се през смях Мат Бигър. Глори заключи вратата на кабината си и премести пред нея тежката дървена бъчва, която й служеше за маса. Ръцете й трепереха.
През нощта Брад се събуди от шумно чукане по входната врата. Слугите също се събудиха и се втурнаха един през друг към антрето, за да сложат край на адския шум. Брад тъкмо слизаше по стълбата, когато един слуга отключи вратата и се отмести, за да стори път на господаря си. Никълъс влезе, олюлявайки се. Дрехите му бяха мръсни, черната коса разбъркана. Лицето му беше покрито с набола брада. Той забърза нагоре по стълбата с дълги крачки. Брад направи отвратена гримаса. Никълъс вонеше непоносимо на алкохол и на евтин парфюм.
— Къде изчезна, по дяволите? — извика раздразнено той. — Поболях се от тревога.
Никълъс продължи по коридора към стаята, която споделяше с Глори. Брад го следваше по петите.
— Попитах те къде си бил — повтори по-високо той.
— Разбрах те, недей да крещиш. Обиколих почти всички долнопробни кръчми на Ню Йорк.
— А поспря ли за малко в леглото на Кристин Педигрю?
— Не.
— Защо тогава вониш на парфюм? Ако не си бил в нейното легло, значи си бил в друго.
Никълъс се обърна рязко и го погледна в очите.
— Не е това, което си мислиш. Опитах се да открия какво е станало с Глори. Започнах с кръчмите, после отидох да поговоря с приятеля на Натан. След дълги пререкания го убедих да ми покаже това. — Той извади от джоба на омачканата си жилетка листа хартия и Брад с нарастващ ужас прочете обявлението, с което се обещаваше награда за залавянето на Натан.
— Мили боже! — извика уплашено той.
— Натан не е на екскурзия. Идвал е у нас, за да потърси помощ. — Никълъс намери пътната си чанта и започна да хвърля в нея чисти ризи, панталони и бельо. — Взели са и нея, Брад. Вече съм абсолютно сигурен.
— Преди два дни беше сигурен, че те е напуснала. Защо промени мнението си?
Никълъс затвори шумно пътната си чанта.
— След като изхвърчах оттук като бесен, дълго обикалях улиците и се опитвах да си проясня главата. Непрекъснато мислех за твоите думи и за онова, което преживях след корабокрушението. Разбрах, че си прав: ако отново заподозра несправедливо Глори, тя никога няма да ми прости. Въпреки това не бях сигурен. Обиколих кръчмите и накрая попаднах в някакъв бордей, където заспах. Цяла нощ я сънувах, непрекъснато мислех за нея, за времето, което прекарахме заедно — и за чувствата си към нея. Когато се събудих, бях наясно, че Глори никога не би избягала тайно. Тя е твърде честна, за да направи такова нещо. Щеше да ми каже. Престанах да се съмнявам в нея и посветих всичките си усилия на търсене. Трябваше да разбера какво се е случило. Когато видях обявлението за награда, обиколих пристанището и почерпих всички пияници, които се мотаят там, за да разбера на кой кораб се е качила. Вече знам всичко — завърши ухилено той. — Жена като Глори не се забравя лесно.