— До къщата има две мили път. И две обратно — правят четири. Доста дълъг път за едно одеяло. Но щом това ви прави щастлива, мис Глори, за мен ще бъде удоволствие да пратя негърчето да ви свърши работа.
Глори се усмихна облекчено. После сърдечно благодари на надзирателя, който всъщност не беше задължен да изпълнява суетните желания на разглезената млада дама.
Тайно в себе си тя беше много горда с постъпката си — но само докато Никълъс Блекуел я настигна. Неодобрителното му изражение ясно издаваше, че е чул разговора с надзирателя. В първия момент Глори съжали, че беше действала така спонтанно. Капитанът вярваше, че тя е много разглезена, а сега сигурно беше напълно убеден в това. Ала като си припомни големите кръгли очи на негърчето, което трябваше да бъде бичувано, Глори вирна упорито брадичка. Какво я интересуваше мнението на човек като Никълъс Блекуел!
3
— Нека остави одеялото на старото стъбло горе на хълма — нареди тя на надзирателя. — И, Йонас… — тя го погледна невинно и затрепка с гъстите си ресници — още веднъж много ви благодаря.
Никълъс не продума. Само се изправи още малко на седлото си и опъна устни в тънка, неодобрителна линия. Двамата продължиха мълчаливо по пътеката. Глори много искаше да му обясни мотивите за действията си, но в никакъв случай не можеше да му признае, че се интересува от мнението му. Нека си мисли за нея, каквото си ще, дори най-лошото!
— Огладняхте ли? — попита тя, след като бяха яздили почти час.
— Мислите ли, че одеялото ви междувременно е пристигнало? — отвърна сухо той. — Ако не, ще се справим и без него. — Никълъс я погледна отстрани, но лицето му не се разведри.
— На хълма е по-сухо — обясни сковано тя.
Кожата на седлата проскърцваше протяжно при спокойния ход на конете по широката пътека. Глори беше решена да се наслаждава на топлото пролетно слънце, но Никълъс ставаше все по-мрачен.
— Когато бях дете, често идвах тук с брат си — заговори тя с надеждата да поведе разговор и да забравят сцената край полето с ориз. — Един от домашните ни учители, мистър Айснър, обичаше излетите. Обясняваше ни какви са растенията и животните, които срещахме по пътя.
— Нямах представа, че имате брат — погледна я учудено Никълъс.
Никой не знаеше за него — благодарение на майка й.
— Той учи на Север. Иска да стане ботаник. Излетите с мистър Айснър го тласнаха по този път.
Никълъс кимна отново, но мислите му явно бяха другаде. Изглеждаше много добре на гърба на едрия вран жребец и за първи път от години Глори усети известна несигурност.
— Вие сте отличен ездач, капитане.
— Благодаря — отговори мъжът. — Вие също. Не очаквах жена с вашите… предпочитания да харесва толкова уморителен спорт.
Глори се направи, че не е забелязала подмятането.
— Никога не съм била дивачка, но ездата не може да се сравни с нищо друго. Не намирате ли и вие?
— Какво? О, да, да, и аз съм на това мнение.
Очевидното му равнодушие я вбеси. Защо постоянно бъбреше като глупачка, щом капитанът скучаеше в компанията й? През последния половин час я бе погледнал само веднъж, и то когато повярва, че тя няма да го забележи.
— Ако предпочитате да се върнем вкъщи, капитане…
— Мисля, че това е добра идея, мис Самърфийлд, аз…
— Глори — поправи го с мека усмивка тя.
— Да, Глори. — Той стегна юздите на черния жребец и се обърна към нея. Тя седеше като кралица на седлото и светлорусата й коса блестеше на слънцето. Никълъс отново усети мъчителното теглене в слабините си, което не преставаше вече два часа. — Боя се, че мисля само за кораба си — излъга той и прибави към думите си зрънце истина. — Вероятно беше по-добре да си остана в Чарлстън.
— Татко казва, че работите твърде много — промълви замислено Глори.
— Може би. Затова смятам, че е най-добре да се върнем.
Глори усети как настроението й се влоши още повече.
— Знаете ли, вече съм доста уморена — заяви тя. Много я беше яд, че не е успяла да го разсее. — Освен това следобед трябва да свърша някои важни работи.
Очевидно грижата за госта не беше между важните й работи и Никълъс усети как в гърдите му се надигна гняв. Ако това момиче не беше дъщеря на Джулиън, той щеше да прекара утрото много по-приятно — в опити да я привлече в леглото си. Вместо това не правеше нищо друго, освен да се самоизмъчва. И нямаше да намери възможност да облекчи мъките си, преди да се върне в Чарлстън. При тези обстоятелства беше готов да се задоволи даже с Лавиния Бонд.
— Знаете ли какво, капитане? — обяви Глори и обърна коня си. — Обзалагам се, че ще се прибера вкъщи по-бързо от вас. Можем да минем през полята, ако не ви е страх от живите плетове.