— Не разбираш ли, Глори? Трябва да те имам. Недей да се противиш.
— Моля ви, Мат, чуйте ме!
— Млъкни! Нищо не искам да чуя. Сега ще те любя и после ще се почувстваш много по-добре. Хайде, съблечи роклята.
— Знаете, че няма да го направя.
В очите му блесна гняв.
— Ако искаш негърчето ти да се върне живо и здраво вкъщи, ще го направиш.
Глори се опита да преглътне сълзите си.
— Нищо лошо няма да ти направя, Глори. Ти си най-красивото, най-сладкото същество, което някога съм виждал. Никой няма да узнае. — Бигър направи крачка към нея. — Свали роклята.
Глори отстъпи крачка назад.
— Добре. Ще направя, каквото искате. — За да спечели време, тя му обърна гръб и бавно свали шала от раменете си. После започна да разкопчава роклята. Погледът и трескаво обхождаше стаята в търсене на някакво оръжие.
— Обърни се. Искам да гледам.
Глори изпълни заповедта, треперейки с цялото си тяло. Погледна към него и най-сетне откри, каквото търсеше. На бъчвата зад Бигър беше оставена кожена кания, от която стърчеше роговата дръжка на ловджийски нож. Трябваше да отклони вниманието му, за да измъкне ножа и да се освободи.
Глори отвори всички копченца до талията и Бигър смъкна роклята от раменете й. Грубите му ръце помилваха меката кожа и Глори едва успя да потисне отвращението си. Полата се разкопчаваше отзад.
— Бихте ли ми помогнали? — попита тихо тя.
— С удоволствие, мадам — ухили се Бигър.
Глори се приближи до него и се обърна с гръб. Докато Бигър се занимаваше с копчетата, тя измъкна безшумно ножа от ножницата. Стисна го здраво и в този момент мъжът забеляза какво правеше жертвата му.
— Спри, зверче такова! — Той я обърна рязко и й зашлеви такъв шамар, че Глори падна по гръб на пода и изпусна ножа.
Все пак успя да забележи накъде се е търколил и се устреми към него в същия миг, в който и Бигър се хвърли да го вземе. Вдигна го само на няколко сантиметра — но те се оказаха достатъчни.
Бигър падна върху Глори с цялата си тежест и се набоде на острието. Тя чу как въздухът излезе със свистене от дробовете му и усети по пръстите си нещо топло и лепкаво. Вратата се отвори с трясък и в кабината нахлу Лестър Фийлдс.
— Какво става тук, по дяволите?
Глори не можа да отговори. Зъбите й тракаха, цялото й тяло се разтърсваше от тръпки, Фийлдс издърпа Бигър настрана. Русият застена от болка и притисна с длан раненото си рамо.
— Не исках да го нараня — прошепна с мъка Глори. — Стана случайно.
Лестър й помогна да стане.
— Много добре сте постъпили, мадам.
За нейна изненада Бигър също се ухили.
— Имаш кураж, сладурче. Никога не бях виждал жена като теб.
— Не я закачай повече, Мат — заповяда строго Лестър.
Глори бързо облече роклята си и я закопча с треперещи пръсти, Фийлдс я изведе от кабината.
— Не се бойте, мадам — заговори утешително той. — Трябваше да го държа под око, но се заплеснах. Мат не е лошо момче, но като види жена, откача. Много му е слаб ангелът, а вие наистина сте много красива.
— Страх ме е да не стори зло на брат ми.
— Мат не е глупак. Негрите означават пари. А той обича парите почти колкото жените. — Фийлдс отново се усмихна успокоително.
Глори можеше само да се надява, че пътуването им ще завърши без произшествия. Влезе в кабината си и този път залости вратата с бъчвата и тежкия дървен стол.
— Добре сме с времето, момче. С малко повече късмет ще стигнем в Чарлстън почти веднага след тях. — Мак се опря на мачтата и се загледа към брега, който се носеше край борда. Никълъс стоеше до него, хванат за най-близкото въже и опрял крак на релинга. Топлият бриз издуваше бялата риза и рошеше черните къдрици.
— Добра работа свърши, Мак. Екипажът се оказа опитен — отговори признателно той. — Въпреки това умирам от страх.
— Разбирам те. Имаш красива жена, момче. Изкушение за всеки мъж. Но тя умее да се бори за своето. И е хитра. Ще се справи и с онези грубияни, вярвай ми. Пък и те не биха я взели, ако не очакваха печалба. Ще поискат откуп и за нея. Ако й сторят нещо, няма да си получат парите.
— Дано си прав, Мак.
— Простете, капитане. — Джошуа Пинтасъл вървеше към тях. Все още изглеждаше като красиво момче, макар и малко по-зрял. — Имате ли някакви заповеди, преди да сляза от палубата?
Никълъс се усмихна топло.
— Не, Джош. Благодарение на твоите усилия сме много добре с времето. Искам да знаеш, че съм ти признателен.
— Утре вечер ще бъдем в пристанището. Познавам добре „Саутърн Стар“ и съм сигурен, че не напредва бързо.
Никълъс кимна.
— Освен това вероятно са спирали по пътя за нов товар.