Мат Бигър я зяпаше с жаден поглед. Лицето му грееше в усмивка. Превръзката на рамото се виждаше под отворената риза.
— Първо ще отведем момичето и благородното негърче, после ще доставим останалите.
Глори не каза нищо. Надяваше се никой да не я познае. Косата й изглеждаше отвратително, роклята беше разкъсана и с петна от кръв. Искаше да се прибере вкъщи колкото се може по-незабелязано. Семейството й живееше много отдавна в Чарлстън. Името Самърфийлд не заслужаваше да бъде омърсено; още по-малко пък паметта на баща й.
Яздиха цял следобед в бързо темпо, следвани от дългата редица оковани роби. Мат Бигър не напускаше мястото си до Глори. Погледът му беше прикован в разголения й глезен. По едно време протегна ръка и помилва бедрото й. Глори щеше да изпищи, но вместо това стегна рязко юздите, конят й спря и Мат едва не изхвърча от седлото. Той избухна в смях и й намигна. Боже, дано по-скоро стигнат в имението!
— Ето я, момче. „Саутърн Стар“. — Мак стоеше до релинга с Никълъс. По кейовете на Чарлстън цареше оживление, макар че вече се смрачаваше. Каруци и ръчни колички трополяха оглушително, от близките кръчми се носеше многогласен смях.
— Свалете платната и ги вържете! — заповяда Никълъс, докато „Блек Уич“ се плъзгаше покрай дока. Моряците завързаха кораба и Никълъс, Мак, Джаго и Джош слязоха на сушата по гредата. Мак спря да поговори с един минаващ матрос и настигна другарите си чак в обора за наемане на коне.
— Това беше Тимъти Джоунс от „Стар“ — обясни задъхано Мак. — Каза, че онези пристигнали в ранния следобед. Ловците отвели робите във вериги, а това значи, че ще им трябва повечко време, докато стигнат в плантацията.
— И Глори ли е била с тях?
— Със сигурност, момче. Тимъти казва, че никога няма да забрави лицето й. Изглеждала добре. Качили я на кон.
Мак извърна глава и Никълъс изпита внезапна тревога.
— Разкажи ми всичко.
Мак пое дълбоко дъх.
— Един от ловците на роби явно й е хвърлил око. Опитал се да я изнасили. Глори го пробола със собствения му нож.
Никълъс стисна зъби.
— И какво още?
— Тимъти казва, че Бигър — така се казва момъкът — се похвалил пред екипажа, че ще я има, все едно доброволно или насила. Казал даже, че тя му дължи удовлетворение. Заради раненото рамо.
— По дяволите! — изруга капитанът и погледът му потъмня.
— Да тръгваме. Нямаме време за губене. — Той се метна на седлото и другите последваха примера му. Бързо си пробиха път през шумящото множество и щом напуснаха града, препуснаха в галоп.
Късно вечерта ловците на роби стигнаха границата на Самърфийлд Мейнър. Глори си спомни как беше яздила по този път с Никълъс и въздъхна. Колко време беше минало оттогава. Робите, които се влачеха уморено по пътя, запяха и дълбоките им гласове огласиха вечерната тишина. Гласът на Натан не беше по-различен от другите, но Глори веднага го разпозна по безупречното произношение.
За нейна изненада групата подмина пътя към господарската къща и зави по тясна пътека, която водеше към жилището на Йонас Фри.
— Защо не отиваме в голямата къща? — попита тревожно тя.
— Първо трябва да видим Фри.
Побиха я студени тръпки, но тя се опита да разсее опасенията си. Намираха се в земята на семейство Самърфийлд. Всичко щеше да се уреди. Беше толкова уморена, че извади стъпала от стремената и протегна скованите си крака.
— Ще ми позволиш ли да размачкам красивите ти крачета? — попита с усмивка Бигър. — С удоволствие ще спра и ще го направя веднага. — Усмивката му стана още по-широка.
— Добре съм, благодаря. Искам най-после да се прибера вкъщи.
— Не се бой, скоро ще си бъдеш у дома — прошепна заговорнически той. — Но първо трябва да довършим онова, което започнахме на кораба.
— Нищо не сме започвали, мистър Бигър.
— О, не бих казал. Все още усещам вкуса на сладките ти розови устенца. Никога не съм искал друга жена като теб. И ще те имам, иначе да не се казвам Мат Бигър!
— Мистър Фийлдс — извика Глори, — имате ли нещо против да яздя до вас?
— Няма полза да бягаш — отвърна през смях Мат. — Рано или късно ще те просна на земята.
Глори подкара коня си напред и се опита да се пребори с надигащата се паника. Защо Бигър говореше толкова убедено, макар че бяха на нейна територия? Как щяха да реагират приятелите му? Бяха длъжни да я защитят. Бигър само се хвалеше.
Но нещо дълбоко в нея й подсказваше, че не е права.
Заобиколиха голямата къща и се насочиха право към дома на Фри. Той ги чу отдалеч и излезе на верандата по червена долна риза и памучни панталони.
— Значи доведохте беглеца — отбеляза доволно той, когато Лестър Фийлдс отдели Натан от останалите. — А и сладката му сестричка е с него. Знаех, че ще дойдете днес. И съм приготвил парите заедно с добавката за мис Глори.