— Няма ли да отведем Натан при мама? — попита с треперещ глас Глори. — Нали тя е дала обява за залавянето му?
— Майка ви не знае нищо за обявата — обясни самодоволно Фри. — Но можете да се обзаложите, че ще се радва да си върне негърчето.
— Щом мама не знае нищо, откъде взехте парите?
— Мис Луиза ми е поверила цялото управление на плантацията. След като заминахте, тя се обърка, горката… Някой трябваше да й помогне, нали?
Глори усети угризения на съвестта.
— Какво ще правите с Натан?
— Ще си получи заслуженото. Но вие няма защо да си блъскате красивата главица. Това е мъжка работа.
— Не мога да не се тревожа. Каквото и да сте намислили, мистър Фри, аз ще забраня. Ще отведем Натан при мама. Това е заповед, мистър Фри.
Управителят се усмихна снизходително.
— Съжалявам, мис. Вие вече нямате думата тук.
— Ако позволите, ще отведа дамата в къщата — предложи с усмивка Мат Бигър.
— Добра идея — съгласи се веднага Йонас.
— Не! Няма да тръгна с този ужасен човек. Кажете му да ме остави на мира, мистър Фийлдс.
— Какво трябва да ми кажеш, Лестър? — попита ухилено Мат с невинно изражение.
Никой не му отговори. Придружителите му сведоха глави и запристъпваха смутено от крак на крак. Изведнъж Глори разбра защо Бигър беше толкова сигурен в себе си. Лестър Фийлдс и Спенсър Джеймс се страхуваха от избухливостта му.
— Моля ви, Йонас — прошепна с пресекващ глас Глори. — Този човек… той иска да ми наложи волята си.
Мат Бигър избухна в смях.
— Малката има развинтена фантазия. Ако се интересувах от теб, сладурче, щях отдавна да те имам.
— Йонас се отпусна.
— Познавам ви добре, мис Глори. Мислите си, че винаги трябва да става, каквото вие кажете. Този път нямате късмет. — Той се обърна отново към Бигър: — Вече уведомих комитета. Те ще се погрижат за справедливо наказание.
— Не! — изпищя Глори и скочи от коня си.
Бигър веднага я последва.
— Вържи я и я отведи при майка й — заповяда Йонас.
Бигър изви ръцете й и ги върза с едно въже. После напъха парцал в устата й и я вдигна отново на седлото.
— Не забравяй да я отвържеш, преди да я предадеш в къщата. Майката не бива да знае какво правим с дъщеричката й.
Мат кимна в знак на съгласие и поведе коня на Глори.
— Можете да прекарате нощта тук — каза Йонас на другите двама мъже. — Негрите ще имат полза да видят какво става, когато не се подчиняват на господарите си.
Глори не можа да пъхне стъпала в стремената, затова притискаше колене в слабините на коня. Иначе щеше да падне на земята. Бедрата й бяха изранени и болката се засилваше с всяка минута. Неколкократно се опита да накара Бигър да махне парцала от устата й, но той не й обръщаше внимание. Когато къщата на Йонас вече не се виждаше, Бигър се отклони от пътеката и спря. Върза коня за могъщия дъб, обрасъл с мъх, и свали Глори от седлото. Тя усети металното стреме в гърба си и вдъхна дълбоко острата миризма на животното, към чиято топла кожа се притискаше.
Мат я освободи от парцала.
— Дойде времето да си свършим работата — заяви ухилено той.
— Намирате се в имението на семейството ми, мистър Бигър. Ако ми сторите нещо, ще ви обесят.
— Нищо няма да ти сторя. Вече ти го казах. Но трябва да те имам. Толкова съм луд по теб, че скоро ще ми се пръсне панталонът. Ако не се противиш, ще те пусна.
— Ами ако се отбранявам?
— Въпреки това ще те имам. Никога не съм вземал жена против волята й, но сега ще го направя. Няма да се откажа от теб.
— Ще ви хванат.
— Готов съм да се откажа от дяла си и да избягам в друг щат. Струва си.
Глори изпита дива паника. Прокара език по сухите си устни и кимна.
— Ще направя, каквото искате. Моля, развържете ме.
— Знаех си, че си разумна. Хитруша си ми ти. И имаш кураж. — Мъжът се изсмя тихо и развърза китките й. — Прободе ме, без да трепнеш. Никога не бях срещал жена с такъв кураж. Оттогава те искам още повече.
— Защо чакахте досега? — попита тя, за да спечели време.
— Защото не искам да те деля. Моряците със сигурност щяха да поискат своя дял, а аз не обичам друг да има моите жени. Харесваш ми, Глори, наистина. Готов съм да те взема със себе си, трябва само да кажеш една дума. — Той помилва бузата й с мазолестата си ръка и я обърна към себе си. — Никога не съм пипал такава кожа. — Главата му се сведе и устните му намериха нейните. Усещането не беше неприятно; въпреки това стомахът й се разбунтува. Глори се опита да остане спокойна, да се пребори с гаденето, когато езикът му нахлу в устата й.