— Изглеждаш уморен — каза тя на мъжа си и сложи ръка на челото му, за да провери има ли температура. Двамата изкачваха бавно витата стълба към втория етаж.
— Мисля, че имате право, мисис Блекуел. Най-добре е да си полегна. — Погледът му се устреми към гърдите й под тъмносивата траурна рокля, останала от погребението на баща й. Очите му потъмняха и в зениците лумна добре познатият огън.
— Искам и ти да дойдеш с мен — прошепна той. — За да си сигурна, че няма да ми стане лошо. Освен това настоявам да свалиш тази ужасна рокля.
Погледът му издаде, че тя трябва да свали не само роклята, ами и всичко под нея, и Глори усети как желанието й се събуди. Двамата влязоха в стаята й. Досега Никълъс беше спал сам в широкото легло, а тя се задоволяваше с дивана, защото я беше страх, че раната може да се отвори.
— Обърни се — заповяда той веднага щом затвори вратата.
Глори застана с гръб към него и се наслади на допира на силните ръце, които умело отваряха копчетата на гърба й. Никълъс развърза лентата, която стягаше фустите й и коприната се свлече в краката й. Тя я прекрачи, смъкна горната част на роклята си и се обърна към него.
— Бях забравил колко си красива — въздъхна Никълъс.
— Обичам те — прошепна тя.
— Не мога да се наситя на тези думи.
— Обичам те, обичам те, обичам те! — Глори избухна в звънък смях, свали дантелените си гащички и застана пред него само по тъмносиви копринени чорапи, стегнати с ластици, корсет и дантелена риза. Усмивката й беше предизвикателна.
— Зверче такова — прошепна той и я привлече към себе си. Целуна я страстно, но изведнъж се олюля.
— Веднага си легни — заповяда строго тя.
— Само ако дойдеш с мен.
— Не можеш да ми попречиш.
Никълъс й позволи да го съблече. Първо жакета, после бялата риза. Седна на леглото, за да може тя да отвори панталона му. Тя се наведе към него, усети ръката му между бедрата си и в тялото й лумнаха пламъци.
Свали бързо бричовете от дългите му крака, помилва ги и внимателно обхвана твърдия член. Прокара език по устните си и започна ритмично да милва коравата плът, възбудена от мисълта за предстоящото удоволствие.
Никълъс се премести към другия край на леглото.
— Ела тук.
— Още не. — Глори го погледна в очите и отново прокара език по устните си. Сведе бавно глава между краката му и започна да го милва с устни и език. Тихите му стонове я възбудиха още повече. Продължи да го целува и гали, докато дойде мигът на екстаза. Изненадан от смелостта й и изтощен от преживяното напрежение, той падна върху възглавниците. Едва тогава Глори се съблече и легна при него, внимавайки да не докосва раната.
— Ти си още по-голямо зверче, отколкото си мислех — прошепна той и започна да милва гърдите й. Целуна едната, после другата, сключи уста около твърдото връхче и Глори потрепери от наслада. Когато се отдели от нея, тя подръпна игриво черните косъмчета на гърдите му и плъзна ръка към плоския корем.
— А ти, любов моя, си най-големият дявол.
Никълъс избухна в тих смях и впи устни в нейните. Топлият му език проникна в устата й. След малко я вдигна в скута си и Глори, която едва се сдържаше, го пое дълбоко в себе си. Раздвижи се върху него, описа няколко кръгови движения и се засмя възбуждащо. Никълъс изруга тихо, сложи ръце на дупето й и започна да направлява движенията й.
Глори се усмихна и се предаде. Нека той да определя ритъма. Заля я вълна на неизпитвана досега наслада. Приведе се към него, целуна го, зарови пръсти в косата му и застена гърлено на рамото му. Той потрепери, когато ръката й попипа раната, но не спря да се движи. Отново и отново нахлуваше в нея, бавно и дълбоко, докато двамата стигнаха върха и Глори рухна върху него. Тръпки разтърсиха телата им.
По-късно, когато се успокоиха, тя легна до него и се усмихна доволно.
— Кажи ми…
— Обичам те — прекъсна го тя и отново избухна в смях.
Никълъс помилва бузата й.
— И аз те обичам.
Страховете и съмненията бяха изчезнали от сърцата им. Вече нищо не можеше да ги раздели. Глори имаше доверие на съпруга си и му разкриваше всичките си мисли. А той неуморно й доказваше колко много я обича — по най-различни начини, но преди всичко в леглото.